Омбудсманът Мая Манолова: Договорите за наем и аренда на земеделска земя да се сключват само със собственици, за да спрат злоупотребите

12 септември 2017 07:15

 Омбудсманът Мая Манолова, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Десетки земеделски производители и собственици на земя от цялата страна алармираха пред медии и институции за опити за злоупотреби и порочни схеми на отдаване под наем на плодородни имоти без съгласието на самите собственици. Това беше поводът за днешния дебат за нормативни промени в Закона за собствеността на земеделски земи и Закона за арендата в земеделието. Ще бъде ли гарантирано правото на собствеността върху земеделски земи и как? Темата ще коментираме с омбудсмана Мая Манолова, която инициира този дебат днес и която вече е на пряката ни телефонна линия.
Госпожо Манолова, имате ли официална информация каква част от земеделските земи са били обект на тази измама, за която толкова активно се заговори през последните месеци?
Мая Манолова: Става дума за огромен брой засегнати собственици на земеделски земи и земеделски производители, за десетки хиляди, както твърдят специалистите, за стотици хиляди декари. Например за област Монтана договорите от несобственици, измамните договори се отнасят за близо 20 000 декара земеделски земи. Според Асоциацията на съдиите по вписванията, две трети от т.нар. бели петна също са обект на посегателства чрез подобни договори. Освен това има и договори, в които са включени не един, два, десет или двадесет, а включително по 260 имота, които са за десетки хиляди декари самите договори. Така че наистина мащабът на проблема, на измамата, е колосален.
Водещ: И всъщност да кажем, че всичко това се прави, хакват се имоти, за да може да се ползват европейски субсидии, нали така?
Мая Манолова: Не само, аи за да се спести дължимата вноска, която по принцип лицето, което обработва, трябва да плати на собственика. Това е в случаите, в които става дума за т.нар. бели петна, вместо да плащат по сметка на държавата и евентуално собствениците на тези имоти в белите платна да си получат при потърсване парите, заобикаляйки закона чрез договор за наем между свързани лица, на практика наемна вноска няма да бъде внасяна. Освен това, разбира се, ще получат и всички форми на подпомагане за земеделски производители, евросубсидии, директни плащания и други средства, на които имат право земеделските производители.
Водещ: Тоест това са хора, които не полагат никакви грижи за земята, но берат плодовете, както се казва.
Мая Манолова: Хипотезите са различни. Всъщност скандалното е, че тези договори за наем са сключени абсолютно без знанието на собствениците на земеделските земи и може би наистина целта на измамниците са били т.нар. бели петна, тоест това са имоти, които активно не се управляват от техните собственици и целта е да се избегне плащането на наемна вноска, но в схемата са попаднали и земи на собственици, които реално ги обработват или ги отдават под наем и хората са в хипотезата да си засеят имотите, а някой друг да дойде и да прибере реколтата. Или те да се трудят и да произвеждат, пък някой друг да получава евросубсидии. Всъщност схемата не е проста. След като едно лице, което не е собственик на земеделски имот, сключи договор със свързано лице, най-често със самия себе си чрез някоя фирма, отива при нотариус, където заверява подписите, нотариусът не се интересува от собствеността и от съдържанието на договора. След това този измамен наемен договор се регистрира в Службата по вписванията, където също не се изследва собствеността и накрая финално договорът се регистрира в Общинската служба по земеделие, което е основание да се получават различни форми на подпомагане. И така фактическият състав е приключил, върху имота вече има тежест, която е вписана по надлежния ред в Службата по вписванията и утре, когато истинският собственик тръгне да събира реколтата, просто с този договор някой друг може да влезе преди него да обере гроздето или да ожъне житото.
Водещ: Какви предложения се чуха днес? Как може да бъде преодолян този казус?
Мая Манолова: Изработихме законодателни предложения, които трайно да уредят този въпрос, тъй като земеделските земи са особена ценност и са предмет на особена защита от българската Конституция. По отношение на тях режимът да бъде по-строг и договори за наем и за аренда да могат да се сключват само когато едната страна – наемодателят, е собственик на имота или съсобственик. Всъщност тук трябва да отбележа, че тези законодателни предложения ги изработихме заедно с Министерство на земеделието, което се държа изключително адекватно и активно по време на целия скандал, защото притесненията на хората, протестните им действия започнаха някъде от началото на август. Със своя заповед министърът забрани вписването на тези договори за наем между несобственици в службите по земеделие. Но, така или иначе, тъй като няма законово основание за този отказ, при атакуването на тези откази по съдебен ред най-вероятно отказът ще бъде отменен и вписването ще трябва да бъде извършено. А също така и по отношение на вече вписаните договори в службите по вписванията става дума за една вещно-правна тежест върху земеделския имот, които проблеми и пороци просто трябва да бъдат отстранени. Затова ние предложихме и днес обсъдихме с всички заинтересовани страни забраната да се сключват договори за наем на земеделски земи от несобственици.
Водещ: В какви срокове обаче реално могат да бъдат приети от парламента тези промени?
Мая Манолова: Хората очакват, че това ще се случи до началото на стопанската година, която започва на 1 октомври, защото всяко друго решение би продължило притесненията, несигурността и напрежението сред собствениците на земеделски земи. Всъщност това е и причината да проведем това обсъждане и днес аз да внеса пред председателя на парламента господин Димитър Главчев готов законопроект, защото публичното обсъждане от Министерство на земеделието означава 30 дни за обсъждане, след това съгласувателна процедура през различните министерства, след това преминаване през Министерски съвет, докато стигне до парламента ще стане Нова година и Бог знае кога ще бъдат приети тези промени. Така или иначе, темата е изключително болезнена и чувствителна и очаква своето бързо решение.
Водещ: И понеже българинът е много изобретателен, предложенията за промени предвиждат ли повишаване на санкциите, когато има доказано нарушаване на законодателната уредба?
Мая Манолова: Всъщност парадоксът в случая е, че всичко това, тази измама, по-точно тези опити за измама, стават възможни благодарение на пропуските в законодателството. Затова ние нарекохме схемите, дискусията и действията си „За белите петна и черните дупки в законодателството“. На практика законодателни пропуски дават възможност тези схеми да бъдат реализирани, като последната брънка във веригата е едно предложение, което е гласувано буквално в последния ден в работата на предния парламент и което премахва изискването за представяне на скица на имота при вписването му в Службата по вписванията. Знаете, че във всички случаи в скиците се отбелязва кой е собственик на имота. Като са отстранили това последно препятствие, на практика измамниците са си осигурили безпрепятствен достъп до вписване на договорите.
Водещ: Да се надяваме, че наистина парламентът ще приеме в спешен порядък тези промени, които предлагате, защото те наистина, както казвате, се нуждаят от много бързо влизане в законодателството.
Мая Манолова: Надявам се, че ще го направят толкова бързо, толкова категорично и консенсусно народните представители, както са приели тази поправка в последните дни на парламента. От 101 човека, 99 в пленарна зала са гласували „за“ тази промяна. Сега се надявам да си поправят грешката, за да убедят избирателите си, че става дума за грешка, а не за нещо друго.
Водещ: А що се отнася до дебата, който организирахте днес, имаше ли там консенсус?
Мая Манолова: Имаше представители на всички страни, освен на представители на земеделското министерство и на парламентарната комисия по земеделие. Бяха представители на жалбоподателите, браншовите организации, на едрите земевладелци, на зърнопроизводителите, на земеделските производители, представители на Нотариалната камара, на Службата по вписванията, кметове, областни управители на области, които са засегнати от тези опити за измама. Всички бяха единодушни, че трябва да бъдат запушени, образно казано, черните дупки в законодателството. Като имаше спорове по някои от законодателните предложения, например дали при сключване на договор за наем е необходимо, тъй като въвеждаме изискването той да се сключва само от собственик или съсобственик, какъв процент от съсобствениците при съсобствени имоти трябва да участват в реализирането на тази сделка? Знаете, за арендата изискването е 50% плюс от съсобствениците на един имот да участват в тази сделка по управление. Тъй като имотите са доста разпокъсани в България, има много наследници, част от тях са в чужбина, предложенията, които сме представили в парламента, е да няма изискване за процент от съсобствениците, които да дадат под наем земеделския имот или този процент да бъде 25% от цялата собственост. Като разбира се става дума просто за едно число, което парламентът, ако прецени, може да увеличи.

« назад      виж всички новини »