Паричното плащане в търговете за държавна земя може да нарасне

10 октомври 2017 09:14

Търговете за продажба на държавна земеделска земя е възможно да се провеждат по нови правила, а отражение да има и върху пазара с компенсаторни инструменти. Депутати от ГЕРБ са внесли предложение за промяна в закона за собствеността на земеделските земи, която предвижда оттук нататък 40% от цената, постигната в търговете, да бъде заплащана с парични средства. Сегашните условия са, че 20% от цената се плаща в пари, а останалите 80% в компенсаторни инструменти - поименни компенсационни бонове, както и компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. Новите идеи вече имат противници - от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти обявиха, че текстовете ще ограничат възможностите за реализирането на компенсаторките, и излязоха с други предложения.

Какво се предлага

Допреди няколко години земеделска земя, собственост на държавата, можеше да се продава само срещу поименни компенсационни бонове. Това обаче беше променено през 2014 г., когато ДПС предложи, а парламентът прие, тя да се купува още с компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи, а освен това 20% от сумата трябваше да се плаща с пари. Тогава мотивите бяха, че по този начин ще се увеличи кръгът от лицата, които ще могат да реализират книжата си, а същевременно държавата ще получи и приходи от сделките. До момента обаче земеделското министерство не е реализирало национален търг по тези правила.

В момента в парламента има нов законопроект, който може да ги пренапише. Според текстове, внесени от депутата Запрян Янков от ГЕРБ и негови колеги, изискването за парично плащане в търга ще се увеличи от 20 на 40%. Така ако тази промяна стане факт, за всеки декар земя, която се купува на държавен търг, 60% от цената ще трябва да се плати с компенсаторни инструменти, а останалите - в пари.

В мотивите към законопроекта Янков посочва, че ресурсът на компенсаторните инструменти е ограничен и кандидатите, които желаят да купят имоти от държавата, "са затруднени да платят цената с наличните им поименни компенсационни бонове, поради което се налага да търгуват на борсата с инвестиционни посредници", където стойността на тези книжа е "доста по-висока". Отделно от това според вносителите увеличението на паричната вноска ще доведе до повече приходи в държавния бюджет. Към момента по данни на икономическото министерство, които бяха предоставени в парламента по линия на парламентарния контрол и цитирани от investor.bg, са издадени компенсаторни записи за 2.63 млрд. лв., а поименните компенсаторни бонове са за 3.62 млрд. лв. Към края на септември неизползваните инструменти са били на стойност 427.7 млн.лв.

Първите становища против

В края на миналата седмица от сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти съобщиха, че готвената промяна ще ограничи възможността книжата да бъдат реализирани от собствениците им, а освен това доплащането в пари ще се увеличи двойно, заради което ще е необходим и значителен финансов ресурс. От сдружението предлагат още държавата да учреди АДСИЦ със земи от държавния фонд (дружество със специална инвестиционна цел), в което притежателите на поименни компенсационни бонове да станат акционери.

От организацията посочват още, че настоящото предложение на ГЕРБ е "твърде ограничаващо и в ущърб" на притежателите на компенсаторки предвид факта и че вече беше съобщено, че ще бъде спряна приватизацията на държавни дялове във фирми през борсата, което е другото основно предназначение на този вид инструменти.

Източник: www.capital.bg

 

« назад      виж всички новини »