Законодателството, свързано с поземлените отношения, е хаотично и буксува години наред

05 септември 2018 08:51

 Българският парламент често е упрекван (основателно), че приема не добре обмислени закони, приети набързо и впоследствие започва тяхното безкрайно изменение и допълнение. Примери колкото щеш. В следващите редове аз ще изложа как той изпълнява едно собствено решение, отнасящо се за подготовката на важен законодателен акт за поземлените отношения. Добил известност като Кодекса.

Ето хронологията

Сагата започна през 2010 г. от МЗХ. Платиха се на адвокатска кантора 462 хил. лв. за анализ на законодателството в България и няколко европейски страни. Други 100 хил. (авансово) за подготовка на самия законодателен документ, който не беше приет. Тази разработка отлежава в прокуратурата. Миналата година (13 юли) народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков отправят питане към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов за политиката на министерството за създаване ред в поземлените отношения. На питането беше отговорено по време на парламентарния контрол на 09.09.2017 г. На същото заседание 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България" внасят предложение за разискване по питането заедно с проект за решение. Председателят на НС г-н Главчев насрочва разискванията да се проведат на следващия парламентарен контрол (15.09). Впоследствие датата се променя и се провежда извънредно заседание на 19.09.2017 г., посветено главно на питането на двамата депутати.
В. ДУМА на 23.10.2017 г. помести подробен коментар на това заседание. Проектът на левицата беше отхвърлен и приет предложеният от Цвета Караянчева - тя тогава не беше председател на НС. Ето неговото съдържание.
I. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите да внесе доклад в НС, включващ:
1. Анализ на нормативната регулация  на обществените отношения в земеделието - относно собствеността, ползването и управление  на земеделските земи в България.
2. Стратегия за управление на поземлената собственост в България.
II. В срок от 10 месеца след приемане на доклада по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в НС проект за единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването - относно собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България. Целта е да се гарантира защитата на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието.
Нека това решение лежи на съвестта на неговия автор и на управляващото мнозинство, което го прие. По съдържание то е по-лошо от внесения проект на депутатите от "БСП за България".
 
Какво последва

от това решение? На 11 януари 2017 г. при откриването на  Третата сесия и деветдесетото заседание на НС новоизбраният председател Цвета Караянчева изчита съобщенията, които са постъпили в периода, в който събранието не е работило - т.е. през коледните и новогодишните празници. В последното съобщение тя казва, че на 28.12.2017 г. министър Порожанов е внесъл доклад по точка I от Решението на НС от 19.09.2017 г., а на 10.01.2018 г. е постъпил от Министерския съвет същият доклад, разгледан и одобрен на оперативно заседание, проведено на 3 януари 2018 г. Докладите са изпратени на народните представители на електронните им адреси и са на разположение в библиотеката на Народното събрание. Дотук изложих хронологията на питането, дискусията в НС и работата на МЗХГ по подготовката на Кодекса. Следват моите въпроси, изводи и предложения.
1. Защо НС не е изпълнило т. II от своето Решение, да приеме доклада по т. I, съдържащ анализа ЕЕ.. и стратегията... Логично е, който е поставил задачата да приеме нейното изпълнение. Или то се основава на обстоятелството, че МС е одобрил доклада. В дневния ред на МС от 03.01.2018 г. не фигурира разглеждането на посочения материал. Не мога да си представя, че през празничните дни някой от правителството освен министър Порожанов е прочел доклада от 334 страници, осмислил го е и е казал одобрявам или съгласен.
Другата версия е, че ръководството на НС се основава на одобрението на МС. Тогава резонен е въпросът каква република сме - парламентарна или министерска. Опитах се да разбера от депутати  от комисията по земеделие, храни и гори разглеждан ли е докладът. Отговор - не е разглеждан. За по-сигурно потърсих и МЗХГ - зам.-министър Виргиния Кръстева, която отговаря за поземлените отношения. По неизвестни за мен причини (макар, че се досещам) обещаният разговор не се състоя..
 В началото на м. юли т.г. МЗХГ обяви и организира обществена консултация за изготвяне на законопроект, уреждащ нормативна регулация на обществените отношения в собствеността, използването, опазването и управлението на земеделските земи в Република България. Крайният срок за консултацията е 10 август т.г. - вече изтекъл. В консултационния документ е отбелязано, че 10-месечния срок за изготвяне на законопроекта тече от 28.12.2017 г. Това означава, че някой е разпоредил писмено или устно "гответе законопроекта". Кой е той, след като докладът не е приет от НС?

Учудващо е мълчанието вече 8 месеца

на двамата депутати отправили питането към министъра, пък и на 61 народни представители от парламентарната група на "БСП за България" предизвикали извънредното заседание на НС на 19.09.2017 г. От МЗХГ се разбира, че 10- месечния срок е към своя край и то ще представи проект за единен законодателен акт, какъвто си представя да бъде Кодексът.
2. В доклада на министъра представен в НС няма стратегия за бъдещите поземлени отношения. За него в. ДУМА писа на 26.01.2018 г. В Консултационния документ също няма. В тях се  коментират само 2 закона - ЗСПЗЗ и ЗОЗ. Всичко е насочено да се направят козметични промени в посочените закони, ще се предложат и някои нови членове, алинеи и точки и ще се обединят в единен законодателен документ и по този начин ще се бетонира статуквото. Един вестник в края на юли  т.г. написа хвалебствена тирада за подготвяната от МЗХГ законодателна уредба. На 27.08. 2018 земеделското министерство е обявило за обсъждане проекторешение на МС за одобряване на проект на Закон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Краен срок - 26.09.2018 г. Бог да ни е на помощ. И в двата документа се подминават важни съставки на поземлените отношения. Ето някои от тях:
- Не се взема отношение към продължаващото раздробяване на земята и увеличението на собствениците. В края на 1944 г. собствениците на земя бяха 880 хиляди, в края на петдесетте години на миналия век (завършването на кооперирането) станаха 1,3 млн. в края на 90-те години в изпълнение на ЗСПЗЗ 1991 г. надхвърлиха 2 млн. бр. Колко са сега и ще продължи ли раздробяването и увеличаването на собствениците. Много европейски страни със закон са стопирали този процес.
 - Подминат е фундаментът на поземлените отношения - размерът на собствеността и ползването. Нима Ал. Стамболийски и извършилите  поземлената реформа през 1946 г., която ограничаваше размера на собствената земя, не са разбирали значението на поземлените отношения. Депутатите, приели през 1996 г. ЗАЗ, ограничиха размера на арендуваната земя (чрез чл. 5 от закона) от едно лице и неговото семейство на 6000 дка. И не повече от една трета  от землището на населеното място. Всичко това е в аналите на историята.
- Оставени са без коментар в анализа 2 важни закона, които са част от поземлените отношения. Чрез Закона за арендата в земеделието са обхванати 80% от обработваемата земя (нивите) и по-голям процент от ливадите, мерите и пасищата и засегнати повече от 1,3 млн. собственици. Другият закон, който е пропуснат, е за земеделските кооперации от 1999 г. Може би причината е, че в него липсват думите земя и земеделие. Но те съществуват - повече са от 900 и обработват над 6,5 млн. дка. земя и обединяват стотици хиляди собственици. Защо ли?
- Не са удостоени с внимание фондовете за недвижими имоти, обединени в Асоциация на собственици на земеделски земи (около 2 млн. дка.) Те са двигателите на комасацията на собствеността на земята. Добре се знаят техните подбуди (мотиви) за това. Някой от тях са и арендатори - едни истински, други фиктивни.
- Част от поземлените отношения е търговията със земеделска земя. Но и тя не е предмет на анализа и "стратегията". Тя е оставена на пазарната стихия.

Всеки, който желае, купува -

арендатори, фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации, чужденци (някои с подставени лица). Не се поучихме, а и не желаем, от опита на много европейски страни, които добре регулират този процес, а някои от тях имат и специални държавно-обществени структури за тази цел.
3. Най-голямото ми разочарование и тревога произлизат от факта, че нашите народни представители и МЗХГ не обърнаха внимание на Резолюцията на ЕП, приета на 27 април 2017 г., отнасяща се за актуалното състояние на концентрацията на земеделски земи и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя съдържа 42 регламента и се отнася главно за България и още 2-3 страни, където концентрацията на земеделска земя като собственост и ползване е взела застрашителни размери. Тази резолюция беше подмината и на извънредното заседание на 19.09.2017 г.
Учудващо е и мълчанието на българските евродепутати - 18 на брой. Нито един от тях не отиде в парламента, правителството и МЗХГ и да каже "Ние в ЕП приехме резолюция, която е много важна за нас" - какво ще правите? Един от евродепутатите е бил председател на НС, друг - премиер на Република България, трети - заместник-председател на комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП. Пък и всеки друг от тях можеше да направи това, но не би. Не знам друга по-мащабна и с ляв уклон Резолюция на ЕП (изключвам субсидиите) за земеделието, която приляга на ПЕС.
Ако НС и неговото ръководство държат на своя авторитет, те трябва да изпълнят точка II от Решението, взето на 19.09.2017 г., като обсъдят и приемат доклада на министъра с участието на всички парламентарни групи. Това може да стане най-напред в комисията по земеделие, храни и гори. При това обсъждане да се оформи заданието в какви насоки да се разработи законодателството за поземлените отношения, което да се обедини в кодекс. Може да се приеме друг вариант, който според мен е с повишена трудност. Да се възложи на депутат от земеделската комисия, който по матрицата на Мария Нойхл и Резолюцията на ЕП от 30.04.2017 г. да подготви законопроекта.

Източник: www.duma.bg
 

« назад      виж всички новини »