Търси се земя, но никой не предлага

27 септември 2018 13:32

 За 10 години - десет пъти. Толкова е нараснала цената на земята в Сливен и Ямбол от 2007 г. досега. Ако цената на земеделската земя там през 2007 г. е била едва 200 - 300 лв./дка, от миналата година тя се движи между 1000 и 1200 лв./дка, а в места, където е окрупнена и има добро напояване, цената и достига 2000 лв./дка. Преди година община Сливен успява да продаде чрез търг парцел от 800 дка в района на сливенското село Жельо Войвода на цена от 2000 лв./дка, постигайки една от най-високите цени на земеделска земя в България.

"Търсенето на земя е голямо, но предлагане няма", казват големите собственици и търговците на земеделска земя на територията на двата региона. Сред тях са фирма "Ставен", част от "Ромфарм комапни". Групата притежава над 1 млн. декара земя на територията на България, което я прави един от най-големите владелци на земя. Сред големите тук са и "Мел инвест холдинг", които притежават над 70 000 дка земеделска земя, както и "Кронос агрохолдинг", които стопанисват и обработват около 65 000 дка земя в Ямболския край.

Сливенският регион е силен овощарски и запазва славата си на Долина на прасковите. Тук черешите и ябълките узряват най-рано. Климатът е изключително благоприятен и в съчетание с река Тунджа дава добри възможности за успешно земеделие. На територията на Ямболския край пък са едни от най-плодородните лозя в страната.

"Цената на земя на първичен пазар в селата с по-плодородната земя около Сливен е от 800 до 1200 лева. Такава е цената на земята и в Ямбол", казва собственикът на ямболската фирма "Аграрика" Михаил Шевкенов, който стопанисва 18 000 дка. В хубавите землища на Южна България от Бургас до Стара Загора цените също се движат между 800 и 1200 лева. На вторичния пазар на земя, където има продажби на по-големи площи на едро, цената е по договаряне и стига стойности над посочените, допълва собственикът на фирма "Ставен" и председател на БАСЗЗ Стайко Стайков.



Динамика и тенденции

БАСЗЗ започва да води статистика за цените на земята в цялата страна от 2007 г. Имало е години с 15-20% ръст в цената, отбелязват от асоциацията. В Добричко цената на земята стига най-високи стойности - от 1600 до 2000 лева/дка. Причината е, че земеделската земя в този район не е толкова разпокъсана и е много плодородна, казва Стайков. Заради възможността да се ползва за зърнопроизводство - най-доходоносната част от евроземеделието, там има и най-голям интерес.

Според него до края на тази и през следващата година рязък скок в цената на земята може да очакваме само при уедрените, комасирани площи. Тези земи в България обаче почти са изкупени, с изключение на земите от Държавен поземлен фонд. "Ако през новия програмен период след 2021 г. спре субсидията и отпаднат някои от мерките по агроекология, може да се стигне до задържане или до спад на цените на земите", смятат от БАСЗЗ.

В момента земя никой не продава просто така. Земята е най-бързо ликвидна и е възможност за бързо набиране на средства, казват от асоциацията. Оттам очакват ръстът на цената на земеделска земя на първичния пазар да е между 3 и 5%. Все повече са трудните сделки, няма голямо предлагане, но и търсенето на земя е по-специфично. Няма го и хаоса да се купува всичко на всяка цена, казват брокерите на земеделска земя.

Различен пазар 

Българският пазар на земеделска земя е много по-различен от този в Румъния, Сърбия, Турция и близките до нас страни, отчитат специалистите. Цената на земята в Румъния например е двойно по-ниска от тази в България, тъй като има много площи. Затова и търговците не очакват стрес на пазара на земя у нас. В Турция се правят големи комасационни проекти, развива се поливно земеделие и се прави дългосрочно планиране. У нас земята е много разпокъсана и това се очертава като основен проблем в бъдеще, смятат от асоциацията.

Другият голям проблем в България е климатът. Той се изменя доста през последните години, на места започват ерозионни процеси. В първите години те не са толкова очевадни, но очакванията са в бъдеще у нас все повече да се засушава. Ако България не вземe мерки, каквито се взеха в другите държави, насочени към комасация и развитие на поливното земеделие, очакваме да загубим част от обработваемите си площи, предупреждава Стайко Стайков.

 

Източник: www.capital.bg

« назад      виж всички новини »