Обезщетения мачкат земеделците
22 май 2013 14:54
Производителите на плодове и зеленчуци не взимат или много трудно взимат от застрахователните фирми обезщетения за пострадала от природни стихии продукция.
Причината е в застрахователните схеми, които поставят абсурдни изисквания и ощетяват земеделците, категорични са от брашна на зеленчукопроизводителите.
Обезщетение за унищожена от слана продукция например, се изплаща, ако това се случи през топлата част на годината - в периода след 20 април, когато на практика температурите не могат да паднат толкова.
Средства за презасаждане на пролетни култури пък се отпускат единствено, ако продукцията е унищожена на над 60-65%.
Липсата на обезщетения е една от причините земеделието у нас да е в колапс, обясни пред РЕПОРТЕР Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). По думите й застрахователните схеми се подготвят съвместно с Държавната агенция по земеделие, която също има интерес критериите да са непосилни, тъй като отпуска част от сумата при обезщетения.
Пагубно за земеделието е и еднаквото субсидиране на секторите зърнопроизводство и плодове и зеленчуци. В първия случай субсидиите покриват 30% от себестойността на продукцията, а във втория - 1-5%.
За да не се фокусират производителите само върху зърното за сметка на плодовете и зеленчуците, е нужна държавна субсидия за сектор плодове и зеленчуци - около 180-200 лв. на декар за година, категорични са от НСГБ.
За абсурдните изисквания към земеделците признаха пред вестника и самите застрахователи.
Действително обезщетение за култура, пострадала от слана, се дава, ако продукцията е унищожена в периода от 20 април до края на септември, обясни пожелал анонимност представител на една от най-големите застрахователни компании у нас.
«За овощните култури пък носим отговорност след прецъфтяването на дървото, а това също се случва след 20 април. Някои земеделци смятат, че тази дата е късно, но тя е средна за страната и няма да бъде променяна”, обясняват агроагенти.
Средства за презасаждане на пролетни култури пък се отпускат когато над 60 % от производството е пострадало. Според застрахователите обаче в някои случаи процентът може и да е по-малък.
Източник: www.novini.dir.bg
Причината е в застрахователните схеми, които поставят абсурдни изисквания и ощетяват земеделците, категорични са от брашна на зеленчукопроизводителите.
Обезщетение за унищожена от слана продукция например, се изплаща, ако това се случи през топлата част на годината - в периода след 20 април, когато на практика температурите не могат да паднат толкова.
Средства за презасаждане на пролетни култури пък се отпускат единствено, ако продукцията е унищожена на над 60-65%.
Липсата на обезщетения е една от причините земеделието у нас да е в колапс, обясни пред РЕПОРТЕР Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България (НСГБ). По думите й застрахователните схеми се подготвят съвместно с Държавната агенция по земеделие, която също има интерес критериите да са непосилни, тъй като отпуска част от сумата при обезщетения.
Пагубно за земеделието е и еднаквото субсидиране на секторите зърнопроизводство и плодове и зеленчуци. В първия случай субсидиите покриват 30% от себестойността на продукцията, а във втория - 1-5%.
За да не се фокусират производителите само върху зърното за сметка на плодовете и зеленчуците, е нужна държавна субсидия за сектор плодове и зеленчуци - около 180-200 лв. на декар за година, категорични са от НСГБ.
За абсурдните изисквания към земеделците признаха пред вестника и самите застрахователи.
Действително обезщетение за култура, пострадала от слана, се дава, ако продукцията е унищожена в периода от 20 април до края на септември, обясни пожелал анонимност представител на една от най-големите застрахователни компании у нас.
«За овощните култури пък носим отговорност след прецъфтяването на дървото, а това също се случва след 20 април. Някои земеделци смятат, че тази дата е късно, но тя е средна за страната и няма да бъде променяна”, обясняват агроагенти.
Средства за презасаждане на пролетни култури пък се отпускат когато над 60 % от производството е пострадало. Според застрахователите обаче в някои случаи процентът може и да е по-малък.
Източник: www.novini.dir.bg