И ЕС още не знае кой е "активният" фермер

В края на януари 2011 година, когато в Народното събрание бе обявено началото на обществен дебат за Общата селскостопанска политика на ЕС за периода 2014 - 2020 г., българското правителство бе решило да попита фермерите знаят ли какво е "активен" фермер.
Тогава вместо дебатът да започне сред земеделските производители, той стартира предимно пред медии, явно, за да го отразят "по достойнство" и пред малцина представители на производителите.
След шаблонните слова на евродепутат Мария Неделчева, че селското стопанство е стратегически отрасъл за България, успех на инициативата пожела председателят на НС Цецка Цачева, която заяви, че трябва да си свършим нашата работа в нашата си къщичка.

Днес работата още не е свършена, а къщичката ни е отнесена като от торнадо

Дебатът за ОСП на ЕС трябваше да премине в България през големите земеделски райони на страната, в които земеделските стопани да се произнесат за бъдещата аграрна политика.
Родните земеделци трябваше и да дадат своя дефиниция и за това що е то "активен" земеделски производител.

Две години и половина по-късно неизвестността е същата и в ЕС, и у нас

Управлява ни служебно правителство, което си е нещо като символ на безвласатие. Зам.-министърът на земеделието Снежана Благоева бе наскоро на заседание на Съвета на ЕС в Брюксел, на 13 май 2013 г.
Там министрите по земеделие проведоха ориентировъчен дебат по пакета за реформа на Общата селскостопанска политика. А обсъжданията бяха фокусирани върху политически въпроси, свързани с дефиницията за активен фермер и схемите за подкрепа на млади и малки фермери. По пакета за реформа на ОСП предстоят и следващи заседания на Съвета.
Засега държавите-членки търсят начин за постигане на съгласие с Европейския парламент и Еврокомисията по ключови въпроси, по които са налице различия между институциите в проведените триалози.
От страна на България зам.-министър Благоева заяви, че постигането на по-висока ефективност в прилагането на директното подпомагане, включително създаването на възможност за по-добро насочване на директните плащания към активните фермери, е една от най-важните цели на реформата. Това заявиха и други министри...

Но не може да се каже, че напредък има

след като все още се очаква да бъде определена първо дефиницията за активните, и то така, че да позволява изключването от подпомагане на неистинските фермери, за които директното плащане не е обосновано.
България намира за по-правилно, в съответствие с постигнатия общ подход, негативният списък на лица, които не следва да бъдат разглеждани като отговарящи на дефиницията за активен фермер, да бъде незадължителен. Какви са мотивите за това - не знаем.
Но в случай че списъкът е задължителен, той следва да бъде изчерпателен, така както е изброяването на Европейския парламент, казват от МЗХ. Включването на изрично изброените в негативния списък на Европейския парламент субекти, обаче, не би довело до затруднение при прилагане на разпоредбата от страна на България, допълва агроведомството.

Какво мисли по-голямата част от държавите-членки?

Те смятат, че постигането на по-добро насочване на подпомагането към активните фермери е една от основните цели на реформата и подкрепят необходимостта от негативен списък.
Самият еврокомисар по земеделие Дачиан Чолош твърди, че законодателите следва да се съобразят с препоръките на Европейската сметна палата и да предвидят изключването на определени субекти като летища, железопътни компании, голф игрища, за които не са предназначени директните плащания, а ги получават години наред.

За съжаление в Европа още никой не се произнася категорично

какво трябва да разбираме под "активен фермер". След критичния доклад на Европейската сметна палата преди време, Европарламентът само заяви, че иска да ограничи бенефициентите на помощ за площ, но без да дава насоки за определение на термина.
Така че, все още не е дадена от никой дефиницията за "активен фермер" нито на ниво ЕС, нито на национално ниво. И в все още сме в сферата на догадките дали ЕК ще даде пълното определение, или ще проводи насоки и ще остави всяка от страните-членки сама да се оправя и да определи какво се разбира под термина.
Но евродепудатите продължават да настояват селскостопанските фондове занапред да са само за активните. А Европейската сметна палата, след като разкритикува директните плащания на ЕС по схемата за единно плащане за площ, заяви, че в цялата общност се допускат нарушения и се отпускат субсидии дори и за площи, за които няма доказателства някога да са ползвани за земеделие.
Експерти от българското МЗХ смятат, че с насочването на парите към активни фермери

процедурата ще се усложни

защото най-вероятно ще се иска отчет от Националната агенция по приходите или от производителите за приходите и разходите им, което кой знае защо ги плаши.
Целта на ЕК обаче определено е с новия програмен период от 2014 до 2020 г. да се намали броят на бенефициентите, за които земеделието не е основна дейност, но получават средства за площ. Сред тях например освен паркове, летища и гари, са и държавни и общински организации като ловни и лесничейски, и много други.

Какво смята агробизнесът у нас

Според Ангел Вукодинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, уважавата в Европа, организацията ще защитава позицията да има подпомагане и за малките, и за младите фермери, и за полупазарните стопанства, и за животновъдите, но само когато

всички са на светло

Защото според НАЗ действащата мярка по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за младите фермери /112/ за изминаващия период 2007-2013 г. беше най-категоричният пример за корупционни схеми и измамно източване на пари. 80% от евросредствата за млади фермери не са отишли по предназначение, твърди Вукодинов. Според него

у нас всеки фермер трябва да ходи с данъчната си декларация в джоба

за да доказва, че е на светло, че работи и плаща данъци, и да е горд, че е истински земеделски производител. Иначе държавата ще продължи и в следващия дългосрочен преиод 2014-2020 г. да налива европари в пясъка и да няма ефект от тях.
Същото се получи и с парите за животновъдите в последните години, казват огорчени в НАЗ. Според тях 200-240 млн. лева годишно в последните години се наляха в животновъдния сектор без да има ефект - не доведоха нито до увеличаване на животните, нито до увеличаване на продукцията, нито до повишаване на конкурентоспособността на фермите, за да минат в по-горна категория, нито до повишаване на доходите на стопаните.
Това е истината и всеки трябва да я погледне в очите...

Б.Р. Кратко интервю с Ангел Вукодинов за пролетната кампания, отношението на асоциацията към политическия хаос у нас и имат ли желание фермерите да направят аграрна партия с лоби в парламента - четете в броя.

ЗЪРНОПРОИЗВОДИТЕЛИ НАСТОЯВАТ:
Да се направи анализ и ДА се каже какъв беше ефектът от прилагането и действието на мярка "Млад фермер" за изтичащият почти период на Програмата за развитие на селските райони от 2007 до 2013 година.
Ще се установи, че тази мярка е най-категоричният пример за корупционни схеми и измамно източване на пари.

Изтояник:www.bgfermer.bg