Земеделието ни плаче за нова спасителна политика

Доц. Въто Христов
Проф. Николай Тодоров

Внимателното проследяване на предизборните прояви оставя впечатление, че не се отделя достатъчно внимание на един основен за нашата икономика отрасъл - земеделието. Едва ли някой се съмнява в голямото му значение за икономиката на страната и изхранването на хората. Земята със селскостопанско предназначение в България е 54,8 млн. дка и представлява 50% от територията на страната, от която се използват 45,5%. Според преброяването през 2010 г. в отрасъла са полагали труд 751 хил. човека. Свързани със земята като собственици са около 2 млн. човека, а чрез храната - цялото население.
През многовековната история на българската държава земеделието е претърпяло много промени, но винаги е изхранвало населението и осигурявало ресурси за износ на земеделски продукти в прясно и преработено състояние. В периода 1944 - 1989 г. средствата от него създадоха голяма част от промишлеността и туризма в страната.
През изминалите 23 години от началото на промените в земеделието се натрупаха много негативи, които го доведоха до задънена улица, независимо от огромните средства, които се предоставят на отрасъла. Сега не внасяме само хляб и олио.

Какво е положението днес?

Създадохме отново най-едрото земеделие в Европа. Стопанствата, обработващи над 1000 дка земя - собствена и арендувана - притежават 78,2% от нея и са със среден размер 5340 дка - два-три пъти по-големи от едрите стопанства в ЕС. Тук влизат 355 арендатори и 228 кооперации, които обработват 12 млн. дка или 38% от земята и са със среден размер 24,2 хил. дка. Тези едри стопанства (фирми и кооперации) са получили през 2011 г. близо 400 млн. лв. субсидии и национални доплащания от общо 996 млн. лв. за отрасъла.
Монополите в земеделието не са по-малко от тези в останалите отрасли на икономиката, които потискат развитието на дребния и средния бизнес. Така например г-н Светлозар Дичевски чрез 14 свързани фирми обработва 2,1 млн. дка земя, от които 0,7 млн. собствена и 1,4 млн. арендувана, на територията на цяла Северна България. Точно 47 са фирмите, които през 2011 г. са получили повече от 1 млн. лв. субсидии и национални доплащания. Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати, монополизират вземането на земя под аренда и изкупуването от дребните собственици, диктуват арендните отношения и лишават от работа потенциалните по-дребни собственици и арендатори.
Растениевъдството ни е монокултурно. Произвеждаме главно зърно и маслодайни семена. Тези две групи култури заемат 92% от обработваемата площ. Но половината от зърното - над 3,9 млн. тона, и 60% от маслодайните семена (1,3 млн. тона) изнасяме и по този начин се превърнахме в суровинен придатък на ЕС, където изнасяме 80% от продукцията.
Символично е производството и на зеленчуци, плодове и грозде. Повече от 80% от количествата, които консумираме, са вносни. Изчезнаха или намаляха произвежданите количества боб, картофи, зеле, моркови, десертно грозде, лук, моркови, дребни зеленчуци и др.

Животновъдството е в упадък

Броят на различните видове животни и продукцията от тях е намаляла от 2 до 6 пъти. Налага се да внасяме огромни количества месо - говеждо 15-16 хил. тона, свинско над 100 хил. тона, птиче над 50 хил. тона. Дори станахме нетен вносител на овче месо. Големи са количествата на вносното мляко и млечни продукти, изпълняваме едва 48% от годишната квота на страната от 957 хил. тона мляко.
След две години, когато се очаква да паднат млечните квоти, ние ще бъдем буквално залети от вносно мляко. Крупните стопанства (над 1000 дка) с малки изключения не отглеждат животни. На 1000 дка земя те имат само 5,5 приравнени животински единици срещу 56 за ЕС. Това означава, че от обработваните от тях над 28 млн. дка само около 2 млн. дка (7%) имат отношение към животновъдството. По тази причина отрасълът дава едва 28% от общата земеделска продукция, а е давал над 50%. В същото време 13 000 стопани, повечето от които имат животни, не притежават земя.
Многократно се изтъква, че валутният баланс за земеделието е положителен. Това е вярно и е добре. От 384 млн. щ. долара през 2009 г. и близо 1 млрд. през 2010 г., за 2012 г. се очаква да надхвърли 1,4 млрд. щ. долара. Но не трябва да се забравя, че тези цифри са далеч от онези в началото и средата на осемдесетте години на миналия век, когато положителният баланс е възлизал на 4,5 млрд. щ. долара.
Малкият ръст, който се забелязва напоследък, се дължи на два основни фактора:
1) наливането на над 1 млрд. лв. чрез директните плащания на площ и Програмата за развитие на селските райони;
2) повишените цени на храните при задържане на производството.
Известни са продоволствените проблеми в световен мащаб и те ще нарастват. Очаквания на хранителни продукти от нас имат арабските страни, народите на Русия и редица други. Кои са основните причини за това състояние на земеделието?
1. Липса на държавна стратегия (политика) за развитие на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствие на професионализъм на държавна ниво при ръководството на отрасъла. Някои кадри нанесоха вреда, вместо да допринасят за развитието на отрасъла.
3. Погрешна политика на субсидиране, породена от условията на договаряне и неизползване на възможностите за правилното й приложение у нас.
4. Пренебрежително отношение към международния опит, особено на европейския, в земеделието, в законодателството и ръководството на всички равнища.
5. Дискриминация на интензивните отрасли, на земеделските кооперации и на малкия и средния бизнес.

Какво трябва да се направи?

Само посочените факти са достатъчни, за да се разбере, че на България е нужна нова политика за развитието на земеделието за периода 2014 - 2020 г. За съжаление само БСП има предизборна програма за развитието на земеделието, докато в програмите на другите партии или има загатнато нещо, или няма нищо. Това говори за подценяване на този отрасъл, който доскоро наричахме приоритетен.
Новата държавна политика не трябва да изпуска следните основни моменти:
- Разработване на Програма за развитие на земеделието до 2020 г., която да предвижда увеличаване производството на зеленчуци, плодове, мляко и месо на човек от населението до нивото на 80-те години на миналия век, което ще ни доближи до средните показатели за ЕС.
Наложително е част от изнасяните количества зърно да превърнем в животински продукти и да се увеличат тревно-фуражните култури. Специално внимание и усилия са необходими за усвояване на изоставените, пустеещи и обрасли с бурени и храсти земи. Това ще бъде част от нашата голяма антикризисна програма, която ще помогне за увеличаване на доходите, намаляване на безработицата и увеличаване на производството на български хранителни продукти. Акцент в програмата да бъде подкрепата на малкия и средния бизнес и на интензивните отрасли. Неразделна част от програмата да бъде разширяване на поливните площи.
- Приемане на нов закон за ползване на земята. Сегашният (ЗСПЗЗ, 1991 г.) е променян над 60 пъти през последните 22 г. и обърква собствениците. В резултат значителни площи нямат конкретен собственик, а в същото време валят оплаквания до институциите у нас и в Европейския съд за нарушенията при възстановяване на собствеността. Промените трябва да ограничат размера на притежаваната земя и нейното по-нататъшно раздробяване от наследниците.
- Промени в закона за арендуване на земя (ЗАЗ,1996). Известни са нарушенията на правата на собствениците на земеделска земя, липсата на типов договор за минимална граница за арендата или наема, а сложната система на регистрация или разтрогване накараха омбудсмана на републиката да се обърне до всички власти, от които зависи неговата промяна. Резултатът - пълно бездушие. Всички партии проспаха обсъждането на този въпрос през септември м.г.

Трябват и специални грижи за защита на земеделските производители и селските стопани от ширещите се кражби в домовете, на полето, в зеленчуковите градини, лозята и другаде. Това е една от причините пенсионерите от селата, и не само те, да се откажат от скромните, но важни лични стопанства, за които се грижеха и си допълваха пенсиите.

Източник:www.duma.bg