Земеделието ни се сви 2 пъти за последните 12 години

Въп­реки нарас­т­ването на изпол­з­ваната земедел­ска площ и окруп­няването на стопан­с­т­вата, брут­ната добавена стой­ност (БДС), съз­дадена от сек­тор “сел­ско стопан­с­тво”, спада с близо 19% за периода 2000 – 2012 г., измерена в пос­тоянни цени от 2005 г. Делът на сел­с­кото стопан­с­тво в икономиката се свива почти наполовина – от 9.6% до 5.1%. Показателно е, че спадът продъл­жава и през периода 2008 г. – 2011 г. въп­реки влизането на Бъл­гария в ЕС и нарас­т­ващото финан­сово под­помагане за сек­тора по линия на дирек­т­ните плащания на площ. Това сочи анализ на Инс­титута за пазарна икономика (ИПИ) за ефек­тите от плащаните в момента евросуб­сидии и очер­таващите се параметри на новата рамка на под­помагане за 2014–2020 г. Изс­лед­ването е под­к­репено от Фон­дация “Америка за Бъл­гария” и цели да нап­рави цялос­тен прег­лед на ефек­тите от дирек­т­ните плащания върху бъл­гар­с­кия аграрен сек­тор.

Изп­лащаните евросубис­дии за фер­мерите в пър­вия седем­годишен период от член­с­т­вото на Бъл­гария в Европейс­кия съюз са довели до намаляване на запус­телите ниви и увеличаване на обработ­ваните земи и окруп­няването им, както и са повишили цените на нивите. Но като цяло агросек­торът е бил изк­ривен, брут­ната добавена стой­ност в отрасъла е спад­нала, както и делят на земеделието в икономиката ни. Причина за изк­ривяванията е, че дирек­т­ните плащания от Евросъюза бяха давани според обработ­ваната площ, без да се имат пред­вид спецификите на подот­рас­лите, тех­ните раз­ходи и резул­тати, посоч­ват анализаторите. В резул­тат на това фер­мерите са се пренасочили към кам­панийно пол­з­ване на големи площи за зър­нодобив и са се оттег­лили от интен­зивни отрасли като живот­новъд­с­тво и зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво. Затова и от ИПИ препоръч­ват в след­ващия седем­годишен период дирек­т­ните плащания да не са на хек­тар, а да бъдат обвър­зани в по-голяма степен със специфич­ните раз­ходи и с добавената стой­ност, съз­давана от отдел­ните подот­расли. Един от най-очевидните и неос­порими ефекти от въвеж­дането на дирек­тни плащания на площ е увеличаването на обработ­ваната земя за сметка на изос­тавени и запус­нати площи. Нарас­налото тър­сене на земя в съчетание с голямата раз­д­робеност на соб­с­т­веността доведе до нарас­т­ване на площите под аренда и до ряз­кото пос­къп­ване на наема върху земята. Рас­тящата цена на рен­тата от своя страна прив­лече силен интерес към пазара на земедел­ска земя, като между 2006 и 2012 г. сред­ногодиш­ният темп на нарас­т­ване на цената на декар е 15.6%, а нат­рупаното нарас­т­ване за периода – 175%, посоч­ват от ИПИ. Процесът на кон­цен­т­рация на пол­з­ването на земя, който се наб­людава след завър­ш­ването на позем­лената реформа, се ускорява допъл­нително след 2007 г. Бурно се раз­виват най-големите стопан­с­тва ( над100 хек­тара), които към 2010 г. вече стопанис­ват над 82% от земедел­с­ката земя, а сред­ният им раз­мер дос­тига 671.7 ха при 538.5 ха през 2005 г. За срав­нение сред­ният раз­мер на стопан­с­т­вата над100 ха в ЕС-27 е 264 ха. Доходите от сел­ско стопан­с­тво (доходите по фак­тори) рас­тат бързо през пос­лед­ните три години и средно за периода от член­с­т­вото на Бъл­гария в ЕС са с 15% по-високи, откол­кото в периода 2000–2006 г. По-голямата част от тази раз­лика обаче отива в соб­с­т­вениците на земя под фор­мата на рен­тни плащания. От налич­ните данни (2007 – 2011 г.) се вижда, че връз­ката между раз­мера на дирек­т­ните плащания и брутооб­разуването на основен капитал е отрицателна. Докато инвес­тициите в машини и оборуд­ване като цяло рас­тат след 2007 г., тези в отг­леж­дане на животни намаляват и дори дос­тигат отрицателни стой­ности през 2008–2009 г. Ако пред­ложенията за новата ОСП 2014–2020 се запазят в този вид, основ­ните проб­леми, свър­зани с усвояването на дирек­тни плащания, най-вероятно ще се задъл­бочат, смятат икономис­тите. Според тях Бъл­гария трябва да преос­мисли позицията си по Общата сел­с­кос­топан­ска политика на ЕС. Схемата за плащане на единица площ не благоп­рият­с­тва раз­витието на агросек­тора в Бъл­гария и трябва да бъде заменена с по-неутрален механизъм като схемата за единно плащане, която се прилага в старите страни членки. Плащанията би тряб­вало да бъдат обвър­зани в по-голяма степен със специфич­ните раз­ходи и с добавената стой­ност, съз­давана от отдел­ните подот­расли. Бъл­гария би след­вало да работи за уед­нак­вяване на дирек­т­ните плащания между отдел­ните дър­жави членки на ЕС, без значение дали на по-високо или на по-ниско от получаваното днес от бъл­гар­с­ките фер­мери ниво, пише в анализа на ИПИ. В дъл­гос­рочен план (след 2020 г.) би могло да се работи за премах­ване на дирек­т­ните плащания като един­с­т­вена гаран­ция за пазарно раз­витие на отрасъла и свободна кон­курен­ция между фер­мерите от отдел­ните държави-членки. Под­помагането би след­вало да се фокусира в т.нар. ІІ стълб (Прог­рама за раз­витие на сел­с­ките райони), чрез който да се финан­сират инвес­тиции и иновации във всички подот­расли на агросек­тора и без значение от раз­мера на стопан­с­т­вата. Така произ­водителите ще имат повече въз­мож­ности да отговарят на пазар­ните изис­к­вания, опол­зот­ворявайки специфич­ните си предим­с­тва по най-добрия въз­можен начин.

Какво ще донесе на Бъл­гария новата Обща сел­с­кос­топан­ска политика 2014–2020

Основ­ните параметри на новата ОСП към м. май, 2013 г., които касаят прилагането на дирек­т­ните плащания в Бъл­гария са след­ните:

• Бъл­гария ще може да продължи да прилага досегаш­ната схема на площ до 2020 г., вместо да въвежда т.нар. „права на плащане”. Отпада референ­т­ната 2011 г. за получаването на суб­сидии през след­ващия седем­годишен период;

• До 12% от сред­с­т­вата за суб­сидии ще бъдат отделени за под­помагане, обвър­зано с произ­вод­с­т­вото (за месо, мляко, плодове, зелен­чуци, тютюн, етерични и др.);

• Бъл­гар­с­кото правител­с­тво ще има въз­мож­ност да прех­върли до 25% от сред­с­т­вата по ІІ– ри стълб (раз­витие на сел­с­ките райони) към І-ви стълб (дирек­тни плащания и пазарна под­к­репа).

Ако пред­ложенията се запазят в този вид, основ­ните проб­леми, свър­зани с усвояването на дирек­тни плащания, ще се задъл­бочат. Запаз­ването на плащането на площ, съот­ветно отпадането на референ­т­ната 2011 г. означава, че основ­ната пречка пред заобикалянето на тавана на суб­сидиите отпада и кон­цен­т­рацията на суб­сидии в най-едрите зър­ноп­роиз­водители ще продължи. Ако в допъл­нение на това 25% от сред­с­т­вата по ІІ стълб бъдат пренасочени към дирек­т­ните плащания на площ, повишаването на цената на земята и на рен­тата ще запазят тем­повете си на рас­теж. Това би могло да доведе до изк­люч­ване от пазара на земя не само на мал­ките произ­водители и заетите в сек­тори извън зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото, но и на средни зър­нодобивни стопан­с­тва. С други думи се съз­дават сериозни рис­кове за съз­даването на олигопол при пол­з­ването на земята с всички произ­тичащи от това пазарни рис­кове.

Потен­циално е въз­можно ръс­тът на арен­дата да дос­тигне нива, при които наемането на земя ще стане нерен­табилно. Тази опас­ност става напълно реална, ако ръс­тът на рен­тата се съчетае с една-две слаби сел­с­кос­топан­ски години в Бъл­гария и добро произ­вод­с­тво в световен мащаб. При подобен сценарий ще се стигне до невъз­мож­ност за изпъл­нение на вече поети ангажименти към соб­с­т­вениците на земя и изтег­ляне на инвес­тиции от пазара на земедел­ска земя, а вероятно и от земеделието като цяло. Не бива да се под­ценява и политичес­ката несигур­ност в страната и въз­можни админис­т­ративни неуредици.

Живот­новъд­с­т­вото, зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото, овощар­с­т­вото и др. сек­тори няма да получат по– голямо под­помагане, откол­кото през 2013 г. И през 2020 г. делът, който ще получават от преките плащания, едва ли ще над­вишава сегаш­ните нива при 12% раз­п­ределение на суб­сидиите за плащания обвър­зани с произ­вод­с­т­вото.

Същес­т­вува и алтер­нативен сценарий, при който едрите зър­ноп­роиз­водители ще спрат рас­тежа на обработ­ваната от тях земя и ще дивер­сифицират произ­вод­с­т­вото си с трайни насаж­дения и животни, раз­п­ределяйки пазар­ния риск. При това положение преките плащания по ОСП ще изиг­раят своеоб­разна роля на механизъм за прераз­п­ределение на ресурси – с пър­воначално изт­лас­к­ване от зър­ноп­роиз­водителите на заетите в други сек­тори на сел­с­кото стопан­с­тво и пос­лед­ващо организиране на свръх-едри смесени стопан­с­тва от тяхна страна.

Източник: www.zemia-news.bg