Селското стопанство може да даде хляб на 200 000 човека

Проф. д-р Алекси Алексиев, ръководител на катедра “Икономика” в Аграрен университет – Пловдив пред Agroplovdiv.bg

• Проф. Алек­сиев, земеделието притежава ли потен­циала да изведе страната от кризата?
• Не, не бива да си правим тази илюзия. Вярно е, че през 20 век сел­с­кото стопан­с­тво е измък­вало дър­жавата от икономичеси кризи, но тогава и светът, и Бъл­гария са били други. След Пър­вата световна бойна в аргарна Бъл­гария земеделието е пред­с­тав­лявало около 75 на сто от брут­ния вът­решен продукт. След Втората световна война – около 60%. В момента сек­торът заема 8 до 10 процента от БВП. При най-добри условия за раз­витие земедел­с­ката продук­ция може да дос­тигне 16 до 20 процента, но не повече.
• Кое изк­риви отрасъла така, че да кон­сумираме повече вносни плодове, зелен­чуци и месо при прек­рас­ните природни дадености, които имаме?
• Бъл­гар­с­кият проб­лем е, че всички раз­бираме от политика, фут­бол и земеделие. Ако някой прекопае два пъти лозето на баба си, вече си мисли, че е лозар. Поз­навам доста хора, които, за да се издър­жат отг­леж­дат няколко крави, докар­ват си по 20–30 лева на ден, но са тол­кова далече от от европейс­ките хигиенни изис­к­вания за ферми, че никога няма да ги стиг­нат. Знаете, че у нас 96% от кравефер­мите са извън стан­дар­тите. През всич­ките тези години лип­с­ваше стратегия, която да посочи кои сфери да се раз­виват и кои са ни излишни. Схемата на европейс­кото под­помагане даде въз­мож­ност на зър­ноп­роиз­водителите да отидат по-напред от всички останали аграрни подот­расли. Затова в момента земеделието не е балан­сирано. И като цяло е раз­вито доста неп­равилно.
• Къде виж­дате греш­ките?
• Нека ви дам един пример. През 1982 година произ­вод­с­т­вото на зърно в страната е било 11 милиона тона. Но дори и при това свръх­количес­тво, ние сме изнесли през онази година само 1 милион тона. Останалото зърно е отишло за изх­ран­ване на живот­ните, за произ­вод­с­тво на спирт и т.н. Тоест, зър­ното е суровина. Ако го изнасяме като суровина, печелим много малко. Обаче, ако нап­равим износ на месо, на сирене, на спирт, на макарони и т.н., печал­бата е значителна. Тъй като не сме раз­вили подот­рас­лите, които изпол­з­ват зър­ното, в момемна, а и от години, ние просто го екс­пор­тираме. Знам че след месец-два румън­ски тирове ще зас­танат до ком­бай­ните и още там, на полето, ще натоварят и ще потег­лят към Румъния. Знам също, че няколко месеца по-късно други румън­ски тирове ще прис­тиг­нат у нас, натоварени със свин­ско белено. Ето, в това е бедата. Изнесеното зърно не съз­дава добра печалба, нито увеличава доходите на заетите в земеделието, нито отк­рива работни места.
• Бив­шият служебен минис­тър проф. Стан­ков сочеше като слаби произ­вод­с­тва живот­новъд­с­т­вото, зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото и овощар­с­т­вото. За да се раз­вият тези дей­ности, е необ­ходима работна ръка, а селата опус­тяха. Има ли двупосочен билет към тях?
• При добра инф­рас­т­рук­тура не е нужно да живееш на село, за да работиш там. Ако тези сек­тори се стабилизират, могат да стопят половината без­работица в страната. 200 000 души могат да се занимават със сел­с­кос­топан­ска дей­ност. Но това няма да е един­с­т­веният положителен ефект. Съживяването на живот­новъд­с­т­вото, овощар­с­т­вото и зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото ще даде суровина на преработ­вателите. Така ман­д­рите, вместо да внасят мляко от Унгария, ще правят сирене с бъл­гар­ска суровина. Кон­сер­в­ните пред­п­риятия няма да купуват китайска паста за пюре, а ще плащат на бъл­гар­с­ките доматоп­роиз­водители. Саламите няма да се правят със зам­разено говеждо и свин­ско от внос, а с наше месо. Така ние ще кон­сумираме наши продукти и нашите произ­водители ще задоволяват със суровина нашите преработ­ватели.
• А бихме могли и да изнасяме месо, нап­ример?
• Специално за месото, не съм сигурен. Как бихме могли да се кон­курираме с Дания, нап­ример. Там са тол­кова нап­ред в тех­нологиите, че са извън пазар­ната кон­курен­ция. Първо, породите свине, които се отг­леж­дат са със точно съот­ношение между тлъс­тините и чер­веното месо. Фуражите им са премерени така, че с минимум храна да се пос­тига най-бързо над­даване. Няма да станем износител, но бъл­гар­с­кото свиневъд­с­тво ще може да задоволи нуж­дите на вът­реш­ния пазар.
• Какъв съвет бихте дали на вашия колега проф. Димитър Греков, ако ви го поиска?
• Той се е доказал като екс­перт в живот­новъд­с­т­вото и се надявам, че ще помогне на сек­тора да се окрупни и раз­рас­тне. Политиците говорят, че трябва да се под­помогне мал­кият и сред­ният биз­нес. но същото се отнася и за мал­ките и средни ферми. Ако те се стабилизират, могат да генерират работни места и това да намали без­работицата, която е основен проб­лем. Но, както казах, може да помогне и на преработ­вателите, които съз­дават продукт с добавена стой­ност.

Източник: www.zemia-news.bg