Агросъюз иска таван за собственост на земеделска земя

Според пред­седателят на Национал­ния съюз на земедел­с­ките кооперации в Бъл­гария Петър Николов род­ните латифун­дисти под­тис­кат раз­витието на сред­ния и дребен биз­нес

От Национал­ния съюз на земедел­с­ките кооперации в Бъл­гария пред­лагат със закон да се определи горна граница на соб­с­т­веност на земедел­с­ката земя. Сега шепа биз­нес­мени са закупили десетки, а дори и стотици хиляди декара земедел­ска земя,каза пред­седателят на съюза Петър Николов на среща-разговор на Управител­ния съвет на организацията с минис­търа на земеделието и храните Димитър Греков в началото на миналата сед­мица. Според Николов струк­тури като фир­мата „Октопод” под­тис­кат раз­витието на сред­ния и дребен биз­нес. Организацията няма кон­к­ретно пред­ложение за мак­симален раз­мер на обработ­ваемата земя. Това трябва да стане след дис­кусия, заяви той. В днеш­ния брой ви пред­лагаме основни моменти от изказ­ването на Петър Николов, както и какво каза минис­търът по време на срещата.

Национал­ният съюз на земедел­с­ките кооперации в Бъл­гария e неп­равител­с­т­вена организация, обединяваща на доб­роволен прин­цип облас­тни и регионални съюзи и кооперативни организации, а чрез тях и земедел­ски кооперации. Съз­даден е през 1991 г., регис­т­риран е по Закона за кооперациите. Той е част от бъл­гар­с­ката кооперативна сис­тема, един от четирите приз­нати преди повече от 20 години от Минис­тер­ски съвет за национално пред­с­тавителни кооперативни съюзи,каза в началото Петър Николов. Според преб­рояването на земедел­с­ките стопан­с­тва през 2010 г. земедел­с­ките кооперации в страната са над 900, обработ­ват приб­лизително 18% от земедел­с­ките земи, като сред­ният раз­мер на обработ­ваната от тях земя е 7118 дка. Кооперациите въз­ник­наха спон­танно в периода 1992–1994 г. като обек­тивна необ­ходимост и тър­сене на въз­мож­ност да се обработ­ват земедел­с­ките земи след унизител­ното явление, непоз­нато на Европа и света, наречено съв­сем сполуч­ливо лик­видационни съвети. И бяха принудени дълъг период да работят при крайно неб­лагоп­риятна икономическа среда, да бъдат неос­нователно политизирани.

Повече от 20 години кооперациите у нас пос­тоянно са обект на свободни занимания от раз­лични доб­рожелатели. Сега е на мода да ни дават нас­тав­ления да ги преус­т­роим в дружес­тва от акционерен тип. Това е абсур­дно! Кооперацията е на кооператорите и само те имат право да решават ней­ната съдба. Често за пример ни се сочат кооперациите по вер­тикала – за реализиране на продук­цията и за снаб­дяване с кон­сумативи. Никой не отрича тази форма, широко раз­п­рос­т­ранена в запад­ноев­ропейс­ките страни. Но досега такива кооперации у нас няма, защото го няма типич­ният фер­мер, стопан­с­т­вото на семей­ния труд, което прив­лича работна ръка само във вър­ховите моменти на някои сезонни работи.

По наше мнение аграр­ният сек­тор на Бъл­гария се намира в незавидно със­тояние, с изк­лючение на зър­ноп­роиз­вод­с­т­вото и произ­вод­с­т­вото на мас­лодайни семена – слън­чог­лед и рапица. Но и тук има проб­леми, особено за по-малките произ­вод­с­т­вени струк­тури, каза още Петър Николов. Изк­ривен е моделът, който въз­п­риехме за раз­витие на сек­тора. Каква е кар­тината сега? Малко, но много едри, и много на брой, но дребни стопан­с­тва. От 85 000 бенефициенти за суб­сидии 80 326 обработ­ват до 1000 дка. В същото време се съз­дадоха латифун­д­ски стопан­с­тва от южноамерикан­ски тип, монополисти в земеделието. Някои закупиха вече десетки, а дори и стотици хиляди декари земедел­ска земя. „Октопод”, каз­ват, стопанисва 1 300 000 дка, още други по-малки „октоподи” — по 100, 150, 300 хиляди декари. Тези струк­тури под­тис­кат раз­витието на сред­ния и дреб­ния биз­нес и дик­туват затъването в монокул­тур­ното земеделие; те са катализатор, който ускорява обез­людяването на селата. Някой най-после трябва да каже „Стоп!” на тази тен­ден­ция, в закон да се определи таван, горна граница на соб­с­т­веност на земедел­ска земя. За някои подобно твър­дение може да се стори ерес, но ако не стане, ще въз­п­роиз­веж­даме монополни струк­тури.

Не ме обвинявайте в еврос­кеп­тицизъм, но ОСП беше и си остава нес­п­равед­лива. Три години обсъж­дания, интер­вюта, пропаганди, че ще отс­тояваме като страна израв­няването не от 2016 г., а от 2014 г. — но то няма да стане и от 2020 г. И ни се внушава, че трябва да сме доволни от злат­ната среда с 228 € на хек­тар, докато Малта получава почти три пъти тази сума, а Холан­дия, Бел­гия, Гер­мания, Фран­ция, Гър­ция, Дания — близо 2 пъти!

Кои въп­роси според нас са важни сега за отрасъла, рес­пек­тивно за земедел­с­ките кооперации? В бюджета за 2014 г. трябва да бъдат заложени национални доп­лащания на площ за 2013 г. Докол­кото ОСП поз­волява, да се пред­виж­дат по-нататък национални доп­лащания на площ и за 2014 и 2015 г. Само така раз­мерът на под­к­репата на земедел­с­кия произ­водител у нас ще може да се сближи с тези от старите страни членки. По данъч­ната политика (съв­мес­тно с Минис­тер­с­т­вото на финан­сите) трябва да се нап­равят пос­тъпки пред ЕК за нотифициране на нови дър­жавни помощи от 2014 г.,свързани с намалена акцизна ставка за газьола за земедел­ско произ­вод­с­тво и за преот­с­тъп­ване на земедел­с­ките произ­водители на 60% от кор­поратив­ния данък при определени условия и влагането му в инвес­тиции за ДМА,каза още Петър Николов.

Успеш­ните форми на коопериране в земеделието имат бъдеще, заяви аграр­ният минис­тър Димитър Греков. Той отговори на много от въп­роси, пос­тавени от членовете на Управител­ния съвет на НСЗКБ, като специално внимание обърна на въп­роса за въз­с­тановяването на хид­ромелиоратив­ните съоръжения в страната. Минис­търът посочи като добър пример вече въз­с­тановените съоръжения във Видин, като инфор­мира и за намеренията да се прераз­г­леда със­тоянието на мик­роязовирите и въз­мож­ността те да се изпол­з­ват за напояване, в това число и от кооперациите.

Във връзка с пос­тавен въп­рос за съдейс­т­вие от страна админис­т­рацията за реализация на земедел­с­ката продук­ция, минис­тър Греков под­черта необ­ходимостта от съз­даване на сдружения на произ­водители и борси за по-достъпни пазари на произ­водителите. Той инфор­мира, че в новия Уст­ройс­т­вен правил­ник на Минис­тер­с­тво на земеделието и храните е пред­видено съз­даване на такова звено, което да следи бор­совата инфор­мация и да я пред­с­тавя регулярно на земедел­с­ките произ­водители. В този кон­текст минис­тър Греков посочи, че е много важно, обаче произ­водителите да се стремят към дос­татъчна като обем и качес­тво продук­ция, хомогенни пар­тиди от стоки, добра опаковка и над­лежно офор­мена докумен­тация.

Пред­седателят на Комисията по земеделие и храни към Народно съб­рание проф. Светла Бъч­варова посочи, че се работи по редица законодателни инициативи, в това число и Закона за кооперациите.

Източник: www.zemia-news.bg