Митовете и истините за комасацията

По времето на социализма България е била държавата с най-уедрена обработваема земя на човек от населението. Истината сигурно е била някъде по средата между мита и ефекта от колективизацията, но е ясно, че до 1989 г. земеделската земя в страната беше разделена за обработка най-вече на големи площи, а връщането й "в реални граници" през 90-те години буквално я разби на малки парчета. В нещо като геометрична прогресия това делене продължава и до днес – след всяко наследяване имотите се разделят, а ако наследниците са се преместили далеч и не се интересуват какво се случва, и комасацията става много по-трудна.

Данните на земеделското министерство показват, че средният размер земеделски имот в България е 5.5 дка. Според проучвания от Австрия и Германия най-малки са разходите при обработка на масиви от 40-50 дка, като над тази площ разходите спират да намаляват.

Трудното начало

Събирането на много хора за общ проект в България никога не е лесно, а това е условието, за да се случи комасация. И все пак няколко проекта вече са завършени, няколко са в процес, а други са наскоро започнати и засега обещават да са успешни. Комасацията на земеделски земи в България започва преди повече от десет години, скоро след като големите бивши ТКЗС комплекси са ликвидирани, а земята от тях е върната на наследниците й. Няколко години след това земеделската земя е трудно продаваем актив, огромни масиви стоят необработвани, а земеделието се смята за непечеливша, тежка и трудна работа.

Д-р Кирил Стоянов, началник на отдел "Държавен поземлен фонд и комасация" в земеделското министерство, разказа как през 2000 г. е написан проектозакон за комасацията, но той така и не е бил приет. Две години по-късно обаче с помощта на програми на холандското правителство започват пилотни проекти и единият от тях в силистренското с. Голеш приключва успешно с комасирането на 2000 дка с активното включване на държавни землища. Другият, в Ломци, област Търговище, е спрян по-късно. През 2006 г. е началото на по-сериозното партньорство с Холандия, която помага с експерти и съвети за добри практики и така година по-късно се появява и Стратегията за комасация за България, чиято крайна дата за приключване изтича в края на тази година. По план дотогава трябва да има започнати или завършени 40 проекта.

Доброволно уедряване

С помощта на холандските експерти се набелязват проблемите и пречките и през 2007 г. със законодателни промени плановете за уедряване вече се правят за сметка на собствениците, които искат комасация, и всичко се случва изцяло на доброволна основа, обясни Кирил Стоянов. Първият и вече приключен проект е в ловешкото с. Катунец, като в него участва дружеството със специална инвестиционна цел "Адванс терафонд", местни земеделци и по-големи собственици на имоти от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Стоянов разказва, че при проекта са срещнали немалко пречки, но местната власт им е помагала активно.

Освен зърнопроизводители от комасацията са се възползвали и собственици на трайни насаждения – производител е увеличил масивите си в Угърчин до 4600 дка, а с помощта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е направен и план за капковото им напояване. След първите успешни проекти през 2010 г. са избрани още 5 и на следващата година започва и работата по тях. Те са в с. Студена, до Свиленград, с. Раздел, Ямболско, с. Момина църква в Бургаско, и шуменските с. Друмево и гр. Смядово. По думите на Стоянов сега проектите са на етап изготвяне на схеми на желания. През тази година са започнати процедури и за още 15 землища, по информация от БАСЗЗ те са за общо над 71 хил. дка. Членове на БАСЗЗ планират иницииране на още двадесет проекта до края на годината.

Проблемите

"Със сигурност в плановете на всички членове на БАСЗЗ са залегнали още доста комасационни проекти. На редовните заседания, които провеждаме, се коментира възможността за участие в нови 150 проекта", коментира Борислав Петков, председател на организацията. По думите му на този етап пречките пред комасацията са законови заради липсата на нормативен акт и на ясни правила по много от въпросите, които възникват по време на работата.Кирил Стоянов допълва проблемите с тези, които възникват с малките собственици и особено наследниците, които отдавна са се преместили или в далечен град, или в чужбина. "Може би трябва да се направи законова промяна заради миграцията и един човек да може да представлява няколко наследника", предлага той.

По изчисления от досегашните проекти разходите за комасиране са 25-40 лв. на декар, но цената на земята след уедряването може да се повиши и два-три пъти.Като цяло разходите за обработка на парцела се намаляват, посочи Борислав Петков. Пести се от горива, от икономия на време за обработка. Важно предимство по думите му е възможността на арендатора да кандидатства за еврофинансиране по агроекологичните мерки, където има изискване да се ползва една и съща земя в продължение на 5 последователни години. "Кандидатстването по мярка 214 "Агроекологични плащания", и изпълнението на заложените изисквания води до допълнителни субсидии за стопанина, което във време на финансова криза не е за пренебрегване", каза още Петков.

Предимствата

Стоянов очерта няколко предимства на комасирането по собственост – възможност да се правят дългосрочни планове за инвестиции, да се предвижда използването на земите, а с това да се получава и европейско финансиране. В следващия програмен период се очаква да бъдат заделени значителни средства за напоителни системи и пътища в земеделските земи, а подобни инвестиции се правят само ако земеделецът знае, че ще ползва имота си дълго време. Затова и според Стоянов ежегодното договаряне за уедрено ползване и обработка на земята е "вид патерица, която дава временно решение на проблема".Сигурността за ползвателя е основното предимство на комасацията по собственост, която Борислав Петков изтъква. "Това от своя страна води до възможността да се прави дългосрочно планиране на разходите – за семена, за торове, за препарати, както и на дългосрочни инвестиции примерно в поливни системи", обясни той.

Иначе в началото на всяка стопанска година има споразумения за комасиране по ползване, а нормативно е позволено те да са и по-дългосрочни, добави Петков. По думите му те не се получават на практика, защото собствениците не желаят подписването на дългосрочни договори за аренда.

Източник: www.capital.bg