Време за сеитба
Променлив, но не драстичен. Такъв е трендът на засетите през есента площи със земеделски култури в страната. За последните пет години не се наблюдават резки колебания при пшеницата (традиционно около 11 млн. дка) и ечемика (около два милиона дка). Върхова за двете култури е 2009 г. (съответно с 12.5 млн. дка и 2.6 млн. дка), показват данните на отдел "Агростатистика" в Министерството на земеделието и храните. Очакванията за есен 2013 са за сходство с предишни години, но засега производителите са предпазливи в прогнозите си.
Няколко са условията за успешна сеитба.Наличието на тракторен парк и достатъчно почвообработващи машини е едно от тях. Не по-малко важно е и "какво ще каже главният агроном" - т. е. какви ще са агроклиматичните дадености. Цените на торовете и семената също са част от мозайката. Но най-важното в този период от годината за земеделските производители е да си осигурят достатъчно пари за финансиране на сеитбата.
Тази година е различна от предходната. Ниските изкупни цени на зърното, увеличеното световно производство и най-вече предлагането в черноморския регион водят до известно задържане на количества в очакване на по-високи цени, посочват експертите от дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство. Резултатът е по-слаба търговия и ограничени оборотни средства за подготовката на есенната кампания. Към това се добавят летните засушавания и недостигът на влага, което затруднява предсеитбената обработка на почвата.
Проблемите на тазгодишната кампания са най-вече от финансов характер, обобщава Радослав Христов, заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. "Заради ниските изкупни цени на зърното става трудно да се финансират агротехническите мероприятия по есенната сеитба. Засега е рано да се правят прогнози дали липсата на оборотни средства ще доведе до редукция на засетите площи, но при рапицата например е ясно, че те ще бъдат под един милион декара при 1.3-1.4 млн. в предишни години", отбелязва Христов. И посочва, че сухото лято затруднява предварителната обработка на почвата и води до преразход на материали, консумативи, гориво, време и сили. "А обикновено по-трудната сеитба дава отражение върху добивите", уточнява той.
Заради финансовите аномалии ще се стигне до промяна в технологията, прогнозира Христов. И дава пример. "Вместо да хвърля Х количество амониева селитра върху посевите, както правя обикновено, ще сложа по-малко, за да спестя пари. Това е начин да намалиш производствените разходи. А икономията е майка на мизерията."
"Заради ниските изкупни цени всеки преразглежда откъде какво може да спести", посочва и Димитър Мачуганов, земеделски производител и председател на Сдружението на зърнопроизводителите в Ловешка област. Мачуганов е член и на управителния съвет на националната браншова асоциация.
"При агромероприятията има заложени норми, но аз например ще намаля с около 30% подхранването на есенниците с торове спрямо традиционните количества. Целта е ясна - да спестя малко пари. В същото време, ако посевите не са "нахранени" добре, няма да могат да презимуват", коментира Мачуганов. И обобщава: "Почваме с компромиси, вместо да следваме правилата на добрата агротехнология."
Неволите не свършват, защото заради сушата машинният инвентар се троши. "Много тежка година. Рапицата ще падне под един милион декара и това ще отблъсне големите купувачи, тъй като няма да има достатъчно количества и няма да сме интересни за пазара. Нищо добро не мога да ви кажа. Скептик съм. Надявам се природата да бъде по-благосклонна към нас", обобщава Димитър Мачуганов.
Радослав Христов е по-оптимистично настроен. "Колегите са много объркани. Всеки прави анализ коя култура да засади, кои площи да увеличи, кои да намали. Но като цяло смятам, че няма да има сериозни сътресения със засетите площи, ако няма природно-климатични аномалии", казва той.
За есенната кампания през 2012 г. земеделските производители имаха право да кандидатстват пред държавен фонд "Земеделие" за предоставяне на кредит за закупуване на минерален тор и семена и за използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница. За реколта 2014 също са предвидени средства за целеви кредит за пшеницата, посочиха от земеделското министерство. Това ще стане с решение на управителния съвет на фонда. По правило кредитите се предоставят на физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски производители.
Източник: www.capital.bg