Ненормално е 1,5% фермерите да обработват 82% от нивите у нас
Професор Атанас Ганев, доктор на икономическите науки
Още по времете на аграрния министър в служебното правителство професор Иван Станков беше определена работна група, която да разработи стратегия за развитието на селското стопанство за периода 2014–2020 г. Следващият министър професор Димитър Греков прие да доразвива идеята. И двамата обявиха, че проекта ще се обсъди допълнително, след което ще се доработи и внесе в правителството за приемане. Сега се разбра, че вече има такава стратегия, но не зная дали е обсъдена, след като е представена и докъде е стигнала работата по нея..Членовете на клуб „Аграрник” преди време разработиха такъв проект и той беше предоставен на работната група чрез министър Станков. Дали е използван този проект и какво е взето от него, не ми е известно. Във всеки случай едно е ясно — разработването на такъв документ е твърде трудна и отговорна работа. В този проект безспорно трябва да се предвидят и съответните законови мерки.
Появи се информация, че сегашното правителство ще приеме до края на 2013 г. около 10 закона в аграрния сектор — Закон за горите, водите, използването на земите, закон за Селскостопанската академия, за агенция за покупко-продажба на земя, закон за браншовите организации др. Не знам какво точно ще се реши с тези закони, но явно е, че те са нужни. От обявените проектозакони обаче отсъстват закона за собствеността и ползването на земеделските земи, закона за арандата в земеделието, закона за продажба на земи на чуждзенци. Освен това се очакваше да се разработи и перспективен план за развитието на земеделските кооперации., какъвто хората очакват с нетърпение. Изключително нужни са нови мерки в ЗСПЗЗ, защото това, което сега става в страната и което най-много възмущава хората с изграждането на частните арендни стопанства –чифлиците и латифундиите не е пътя за развитието на българското земеделие. Освен това не малко собственици и техните наследници все още нямат документ за собственост по най-различни причини — водят се дела за предоставяните им земи, има много наследници пръснати из цялата страна и извън нея, те не могат да се разделят и така тези земи остават безстопанствени. Големият проблем е за максималният размер на земята, който може да има като собственост едно домакинство у нас. Може би е целесъобразно този максимален размер да е около този от времето на Александър Стамболийски и този до 1989 г. Земята не е каква да е стока и затова е целесъобразно да се утвърдят от правителството защитни цени по категории земи, по райони и предназначение. От преоценка се нуждае и продажбата на земи на чужденци. Досега от чужди богаташи и фондации, от хора с двойно гражданство и поставени леца са продадени милиони декари земя на чужденци. Така някой ден може да се окажем в положението българска земя да е островче в чужда държава, защото земята е и територия. Претенциите в това отношение на някои наши съседи не са заглъхнали и досега.
Голям е проблемът със закона за арендата в земеделието. Ще повторя, че това което имаме сега е истинско безобразие и това го няма никъде по света. И тук мерките са закъснели. Нужно е да се определи горен размер на арендуване на земята от един частен стопанин, да се определи защитният размер на арендното плащане на декар земя, да се утвърди от правителството примерен договор за арендните отношения. Както споменах, необходими са законодателни мерки за пресичане възможността за дискриминацията на земеделските кооперации. Не е нормално сега 1,5 % от българските частни фермери да обработват 82 % от земята у нас. Това не прави ли впечатление на българските управници и политици? Има два отговора на този въпрос — или не им прави впечатление или са лично заинтересовани това така да е!
Източник: www.zemia-news.bg


