Ненормално е 1,5% фермерите да обработват 82% от нивите у нас

Професор Атанас Ганев, док­тор на икономичес­ките науки

Още по времете на аграр­ния минис­тър в служеб­ното правител­с­тво професор Иван Стан­ков беше определена работна група, която да раз­работи стратегия за раз­витието на сел­с­кото стопан­с­тво за периода 2014–2020 г. След­ващият минис­тър професор Димитър Греков прие да дораз­вива идеята. И двамата обявиха, че проекта ще се обсъди допъл­нително, след което ще се доработи и внесе в правител­с­т­вото за приемане. Сега се раз­бра, че вече има такава стратегия, но не зная дали е обсъдена, след като е пред­с­тавена и докъде е стиг­нала работата по нея..Членовете на клуб „Аграр­ник” преди време раз­работиха такъв проект и той беше предос­тавен на работ­ната група чрез минис­тър Стан­ков. Дали е изпол­з­ван този проект и какво е взето от него, не ми е извес­тно. Във всеки случай едно е ясно — раз­работ­ването на такъв документ е твърде трудна и отговорна работа. В този проект без­с­порно трябва да се пред­видят и съот­вет­ните законови мерки.

Появи се инфор­мация, че сегаш­ното правител­с­тво ще приеме до края на 2013 г. около 10 закона в аграр­ния сек­тор — Закон за горите, водите, изпол­з­ването на земите, закон за Сел­с­кос­топан­с­ката академия, за аген­ция за покупко-продажба на земя, закон за бран­шовите организации др. Не знам какво точно ще се реши с тези закони, но явно е, че те са нужни. От обявените проек­тозакони обаче отсъс­т­ват закона за соб­с­т­веността и пол­з­ването на земедел­с­ките земи, закона за аран­дата в земеделието, закона за продажба на земи на чуж­д­зенци. Освен това се очак­ваше да се раз­работи и пер­с­пек­тивен план за раз­витието на земедел­с­ките кооперации., какъвто хората очак­ват с нетър­пение. Изк­лючително нужни са нови мерки в ЗСПЗЗ, защото това, което сега става в страната и което най-много въз­мущава хората с изг­раж­дането на час­т­ните арен­дни стопан­с­тва –чиф­лиците и латифун­диите не е пътя за раз­витието на бъл­гар­с­кото земеделие. Освен това не малко соб­с­т­веници и тех­ните нас­лед­ници все още нямат документ за соб­с­т­веност по най-различни причини — водят се дела за предос­тавяните им земи, има много нас­лед­ници пръс­нати из цялата страна и извън нея, те не могат да се раз­делят и така тези земи остават без­с­топан­с­т­вени. Големият проб­лем е за мак­симал­ният раз­мер на земята, който може да има като соб­с­т­веност едно домакин­с­тво у нас. Може би е целесъоб­разно този мак­симален раз­мер да е около този от времето на Алек­сан­дър Стам­болийски и този до 1989 г. Земята не е каква да е стока и затова е целесъоб­разно да се утвър­дят от правител­с­т­вото защитни цени по категории земи, по райони и пред­наз­начение. От преоценка се нуж­дае и продаж­бата на земи на чуж­денци. Досега от чужди богаташи и фон­дации, от хора с двойно граж­дан­с­тво и пос­тавени леца са продадени милиони декари земя на чуж­денци. Така някой ден може да се окажем в положението бъл­гар­ска земя да е ост­ровче в чужда дър­жава, защото земята е и територия. Претен­циите в това отношение на някои наши съседи не са заг­лъх­нали и досега.

Голям е проб­лемът със закона за арен­дата в земеделието. Ще пов­торя, че това което имаме сега е истин­ско безоб­разие и това го няма никъде по света. И тук мер­ките са закъс­нели. Нужно е да се определи горен раз­мер на арен­дуване на земята от един час­тен стопанин, да се определи защит­ният раз­мер на арен­д­ното плащане на декар земя, да се утвърди от правител­с­т­вото примерен договор за арен­д­ните отношения. Както споменах, необ­ходими са законодателни мерки за пресичане въз­мож­ността за дис­к­риминацията на земедел­с­ките кооперации. Не е нор­мално сега 1,5 % от бъл­гар­с­ките час­тни фер­мери да обработ­ват 82 % от земята у нас. Това не прави ли впечат­ление на бъл­гар­с­ките управ­ници и политици? Има два отговора на този въп­рос — или не им прави впечат­ление или са лично заин­тересовани това така да е!

Източник: www.zemia-news.bg