Цената на държавните заеми ще расте

Държавата няма да има трудности да набира нови заеми, но тяхната цена ще расте. Доказателство са последните аукциони през септември и октомври, на които бяха пласирани държавни ценни книжа (ДЦК) за общо 135 млн. лева. И на трите аукциона бяха преотворени съответно 5-, 7- и 12.5-годишни емисии, но беше постигната по-висока доходност.

Равносметката

При старта на 5-годишната емисия на 21 януари 2013 г. бяха пласирани 40 млн. лева (падеж 23 януари 2018 г.) при средногодишна доходност от 1.66%, докато на 16 септември бяха изкупени ДЦК за същата сума, но почти един път и половина по-скъпо - при доходност от 2.35%.

На 14 януари, когато за пръв път бяха пласирани 7-годишните ДЦК, деноминирани в евро (падеж 16 януари 2020 г.), постигнатата доходност бе 2.54%, докато на 30 септември доходността се вдигна на 3.05%.

С най-малък марж е 10,5-годишната емисия (падеж 9 юли 2023 г.). На аукциона, проведен на 7 януари, при пласирани 50 млн. лева бе постигната доходност от 3.43%, докато на 7 октомври първичните дилъри на ДЦК изкупиха емисията при доходност от 3.79%.

В случая не е включена едногодишната сконтова емисия от аукциона на 2 септември, на който бяха пласирани 300 млн. лева, при доходност от 0.60%, тъй като краткосрочните и дългосрочните емисии са несравними както по риск, така и по търсене от първичните дилъри. Освен това в конкретния случай нарасналото търсене предимно от банки (70% от първичните дилъри за емисията на 2 септември) беше всъщност своеобразна висока оценка на ликвидността на финансовата система за момента.

Посочените три последни аукциона на практика развенчаха мита, че на новото правителство ще бъде трудно да покрива стари дългове и да набира финансиране от вътрешния пазар чрез продажбата на дългосрочни ДЦК. Освен това покачването на доходността не е български патент. Тази тенденция се забелязва при повечето европейски дългови инструменти от края на миналата година.

За проява на известен спад на доверие към дългосрочните ДЦК са данните за коефициента на покритие, с който се измерва съотношението между заявеното и закупеното количество ценни книжа. При 5-годишната емисия разликата е с един пункт (3.54 е бил коефициентът на аукциона на 21 януари и 2.55 е бил коефициентът на 16 септември). При 7-годишната емисия разликата е повече от два пункта (4.90 е бил коефициентът на 14 януари и 2.78 е бил на 30 септември). Над един пункт пък е разликата при 12.5-годишната емисия (3.54 е бил коефициентът на 7 януари и 2.29 е бил на 7 октомври).

По обобщени сравнителни данни от европейския дългов пазар за отминалия септември постигнатата доходност на трите дългосрочни емисии на ДЦК е под тази на дългови книжа със сходни матуритети, пласирани от държави-членки на ЕС. В случая е коректно да се направи уточнението, че има известна, макар и не много съществена, разлика при пласирането на държавен дълг на вътрешния пазар и емитирането на облигации на европейския пазар.

Успоредно с набирането на средства всеки месец се извършват плащания по ДЦК. Според месечните бюлетини на Министерство на финансите за държавния дълг през октомври трябва да бъдат платени 6.314 млн. лева, през септември са платени 21.692 млн. лева. Най-големи са били плащанията през август – общо 816.884 млн. лева, заради покриването на 6-месечната сконтова емисия от 800 млн. лева, която беше пласирана на 20 февруари, за да се платят закъснелите плащания за площ на заплашващите със стачка земеделски производители. През юли също е имало голямо плащане по ДЦК за общо 116.352 млн. лева.

Така от началото на годината до края на септември са платени общо 1.233 млрд. лева, а са пласирани ДЦК за 1.930 млрд. лева, при това само за лихви и отстъпки са платени близо 200 млн. лв., а за целия държавен дълг (вътрешен и външен) годишно за лихви отиват средно по 800 млн. лева.

Източник: www.econ.bg