Светла Бъчварова: Чужденци ще купуват ниви, но ограничено

Проф. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА, шеф на парламентарната комисия по земеделие:

- Г-жо Бъчварова, преди два дни Министерството на земеделието обеща на 250 протестиращи служители от "Напоителни системи" да получат заплатите си до 10 дни. Но прехвърли топката към парламента - за целта трябвала спешна поправка в Закона за водите. Реалистични ли са тези срокове?

- В момента Законът за водите не позволява на държавния бюджет да финансира "Напоителни системи", независимо че държавата възлага на дружеството да пази земеделската земя и населението от наводнения.

Поправката, която забранява държавното финансиране, е направена през 2011 г. при правителството на ГЕРБ. Депутатите в парламента могат и ще направят промяна в закона, която връща държавната издръжка за дружеството, но и най-бързата промяна изисква време. Ще се мине през две четения в комисия и пленарна зала, което ще отнеме около месец.
 

Оттук нататък обаче дали ще има държавни средства, които могат да бъдат заделени, е отделна тема и Министерството на земеделието трябва да уточни това с Министерството на финансите. Очаквам тези дни в парламентарната комисия по земеделие да бъде внесено предложението за поправка на закона и с колегите ще преценим възможностите да бъде предложена тази промяна в спешен порядък.
 

Факт е обаче, че са се вършели изключително много беззакония в "Напоителни системи", които са довели до източване на дружеството.
 

- Каква е вашата информация?

- Стана ясно, че фирмата е платила 4 млн. лв. за вадене на тръбите от нивите, а приходите от продажбата им за скрап са 2 млн. лв.

Теглили са се овърдрафти с разрешение на министъра на земеделието, които са изключително неизгодни за дружеството и в момента заради невъзможност за погасяването на един такъв заем от 8 млн. лв. е наложен запор на сметките на фирмата. Така че дружеството дори и да си събере вземанията от фермерите за извършени поливки, парите ще отидат за погасяване на дългове. Т.е. контролът не е бил на необходимото ниво.
 

Изглежда и синдикатите в системата са пропуснали законовите промени и не са реагирали на орязването на бюджетната подкрепа.
 

- Каква част от напоителните системи на страната вече са унищожени?

- Едва ли на този въпрос могат да ви отговорят и сегашните ръководители на "Напоителни системи", но аз се надявам, че Министерството на земеделието ще направи един много точен анализ на състоянието, за да се знае откъде да тръгне оздравяването.
Освен това трябва да се направи оценка на активите, защото преди няколко дни разбрах, че има едно решение на правителството на ГЕРБ от началото на 2013 г., с което голяма част от активите на "Напоителни системи" са предложени за продажба. Т.е. записани са от публична в частна държавна собственост, като целта явно е била да се покриват задължения чрез продажбата им. Става думи за сгради, машини, автомобили и т.н.
 

- Пристъпило ли се е към такива продажби?
 

- Не, но е факт това решение, с което активите са станали частна държавна собственост. Като цяло много сериозна работа трябва да бъде извършена в "Напоителни системи" и да се пристъпи към спешно оздравяване на компанията. Иначе какво напояване, какви стратегии ще правим за земеделието, без да включим тези активи и хората, които работят в тях.

- Има ли реалистичен вариант за оздравяване на дружеството?

- Би било добре да се мисли в посока клоновете на компанията да получат самостоятелност под формата на отделни държавни предприятия. Така те ще получат право да кандидатстват по мярката за напояване от новата Програма за развитие на селските райони, ще се правят инвестиции в тях, ще се осигурява напояване и за фермерите. "Напоителни системи" през тези години не тръгна напред, защото напояването не беше приоритет за правителството на ГЕРБ и мярката за напояването, за която само се говореше, не се реализира. По Програмата за развитие на селските райони до 2013 г. Брюксел ни предлагаше 90 млн. лв., но управляващите не стартираха мярката, не написаха и наредби по нея.
 

- Сега с отварянето на мярка за напояване и възстановяване на водопроводи аграрният зам.-министър Явор Гечев се готви да спасява от загуба европарите по програмата. Ще стигне ли времето за одобряване на проекти? Срокът изтича на Нова година.
 

- Тази идея също я чух в комисията по земеделие. Предполагам, че се работи по нея, но все още не съм видяла проект на подобно решение. Тогава бих могла да го коментирам, защото в крайна сметка това са процедури с Европейската комисия.
 

- Заговори се и за създаване на агенция за земята. Защо ни е нужна?
 

- Защото е безспорен факт, че поземлените отношения в България са най-объркани в цяла Европа. А неуреденият статут на земята е предпоставка за измами, особено с т.нар. "бели петна", т.е. пустеещата земя. Знаете, че тези ниви се разпределят служебно между арендаторите, а рентата е пазарна категория, която може да се движи от 25-30 лв. до 70-80 лв. за декар. При "белите петна" обаче собственика го няма, т.е. няма сключен договор.

Затова за тях се плаща рента от 10-15 лв., т.е. възможно най-ниската, независимо от качеството на земята. Затова арендаторите у нас имат интерес да съществуват повече "бели петна", т.е. въобще да нямат договори, за да плащат по-малко. Има страшно много случаи, при които въобще не се плаща.
 

- Как става това? Нали кметствата в отделни сметки трябва да събират тези пари?
 

- Срокът за плащане по сметка, разкрита от кметството, е септември, тоест, след като реколтата е прибрана. Какво се случва? Фирмата, взела такива пустеещи земи, изведнъж изчезва, след като е прибрала добивите. И кметството не може да си прибере парите. Много често след това същите хора вземат същата земя, но чрез подставени лица и с нова фирма. Затова е необходима подобна агенция, която да поддържа актуални регистри, да поеме цялостното регулиране на поземлените отношения.

В нея задължително ще се регистрират всички договори между собственици на ниви и арендатори. Ще се отбелязват стойността на арендата и сроковете за плащане. Сред задачите на структурата ще бъде опазването на собствениците от недобросъвестни арендатори и вкарването в ред на спорните парцели. Агенцията обаче ще даде гаранции и на арендаторите, които са инвестирали в земите, да запазят инвестициите си.
 

- Как, дайте примери?
 

- Например, ако се прави напоително поле, не е нормално собственикът по всяко време да може да си поиска обратно земята. Трябва да има гаранции, че инвестицията на арендатора до изплащането няма да му бъде отнета. Или ако собственикът реши да не продължи договора с арендатора, то той да бъде задължен да плати инвестицията, с която е бил облагороден имотът му. Защото инвестицията ще е в пъти по-голяма, отколкото самата пазарна цена на земята. При финалното прекратяване на договора собственикът също трябва да компенсира арендатора за облагородяването на имота му.

- Има ли България шанс да запази конституционната забрана и чужденци да не могат да придобиват земя у нас и след Нова година?
 

- По този въпрос събрахме вече доста информация. Мораториумът за покупка на земя в България от граждани на ЕС не може да бъде удължен. По-дълъг мораториум е защитила само Полша. Последният срок за реакция на страната ни е изтекъл през 2010 г. Дотогава сме имали право да променим Договора за присъединяване към Европейския съюз. Просто не е помислено навреме, явно е изглеждало доста далече. Но има възможност за въвеждане на допълнителни ограничения при придобиване на земя от чужденци и тези процедури няма да противоречат на Договора за присъединяване на България към ЕС
 

- Какви, дайте примери?
 

- Това е тема на обсъждане, която ще продължи и ще има крайни решения на по-късен етап. Но това, което видях, е, че в доста страни от ЕС, например, има процедури, по които чужденецът трябва да посочи източника на финансиране. Изискват се от него гаранции, че ще обработва земята, а няма да я остави пустееща или пък да я отдава под наем. Изисква се да поеме ангажимент, че ще наема за работа местни работници. Например, Италия е въвела забрана в граничните райони да се продава земя от гледна точка на националната сигурност.

- Страховете за покупката на ниви от чужденци не са ли пресилени? Все пак и сега, ако регистрират фирми у нас, могат да купуват ниви.
 

- Едва ли някой може да направи оценка каква степен на готовност имат чужди физически лица да купуват земя у нас и с какви средства. Предвид природните дадености на България наистина могат да има интерес към българската земя. Едва ли още от януари догодина ще се случи напливът, но държавата трябва да вземе мерки.

Източник: www.trud.bg