82% от българската земя в шепа едри фермери

Страната не може да изхрани населението си, изгубила е важни пазари, отчита Националната агростратегия

Под­тис­кащи изводи внушава готовата вече Национална стратегия за устой­чиво раз­витие на земеделието в Бъл­гария. През миналата сед­миця тя бе пред­с­тавена в Стара Загора от рек­тора на Тракийс­кия универ­ситет проф. Иван Стан­ков, който е съавтор,съобщава елек­т­рон­ното издание АГРО.БГ.По думите му за първи път у нас от началото на прехода досега се раз­работва политика в аграр­ното произ­вод­с­тво, в която се определят най-значимите приоритети, по които трябва да се работи не само през след­ващия прог­рамен период 2014–2020 г., а и за още 50–60 години нап­ред. Изводът от всички цифри в стратегията: незадоволени пот­реб­ности на хората както в количес­т­вено отношение, така и от качес­т­вени и пъл­ноценни хранителни продукти. „Което е много тъжно – страна като нашата, която би могла да нах­рани още няколко, не задоволява пот­реб­нос­тите на своето население! Загубени традиционни и важни пазари и отрицателно тър­гов­ско салдо, трудно кон­т­ролируема сива икономика, нарушена струк­тура на произ­вод­с­т­вото, ниска добавена стой­ност и загуба на работни места. И в резул­тат на всичко това – мизерно същес­т­вуване на голяма част от бъл­гар­с­ките граж­дани”, обоб­щава проф. Стан­ков.

Ученът, който бе земедел­ски минис­тър в служеб­ния кабинет на Марин Рай­ков, отбеляза, че когато се говори за проб­лемите на бъл­гар­с­кото аграрно произ­вод­с­тво, трябва да се анализира защо сме стиг­нали до почти пълно крушение. „Ако срав­ним с началото на преход­ния период – това, което сме имали и вече сме изгубили, ще видим, че пропус­ките са огромни! Резул­татите от този преход са: силно раз­д­робено аграрно произ­вод­с­тво, все още значителен дял без­с­топан­с­т­вени площи, унищожени трайни насаж­дения, почти лик­видирано зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво, лик­видирана напоителна сис­тема, почти лик­видирано живот­новъд­с­тво, неосъщес­т­вена идея за съз­даване на дребно и средно фер­мер­ско произ­вод­с­тво и съот­ветно малки и средни преработ­вателни пред­п­риятия”, изб­роява проф. Иван Стан­ков. Като силно смущаващо той изтъкна огром­ното окруп­няване в произ­вод­с­т­вото на зър­нени и мас­лодайни кул­тури. Тъж­ната кон­с­татация е, че 1.5% от едрите фер­мери стопанис­ват 82% от нашата земя, посочва кон­к­ретен факт професорът.

За да онаг­леди изводите си, рек­торът изб­роява няколко цифри. Произ­вод­с­т­вото на домати е намалено от 846 хил. тона през 1990 г. на 103 хил. тона – почти 9 пъти. Бъл­гария е била на 5-о място по произ­вод­с­тво на зелен­чуци в Европа, а сега е на пос­ледно място. Друг пример в овощар­с­т­вото, с ябъл­ките – през 1984 г. сме произ­вели 525 хил. тона, през 1990 г. — 410 хил. тона, а днес сме на 23–25 хил. тона! „Пот­реб­лението в страната е 100–105 хил. тона – или на нас не ни дос­тигат 80 хил. тона, и то при положение, че не сме осигурили нор­матива за пъл­ноценно хранене, което означава, че имаме силно занижено произ­вод­с­тво, а трайни насаж­дения се съз­дават много трудно”, припомня проф. Иван Стан­ков.

Същите сък­рушителни данни важат и за лозар­с­т­вото — през 1984 г. сме произ­вели 1 млн. и 7 хил. тона грозде, сега сме на 200–230 хил. тона, а това е приоритет за Бъл­гария! „Тър­сят се нашите вина, имаме пазари, а произ­вод­с­т­вото е занижено около 4.5 пъти. Тютюнът, който дава поминък на над 200 хил. бъл­гари, е намален от 113 хил. на 23 до 25 хил. тона, а е със същес­т­вен принос за икономиката на Бъл­гария”, пише още в агрос­т­ратегията.

Най-голяма е трагедията в живот­новъд­с­т­вото. През периода на прехода броят на говедата е намален около 3 пъти – от 1 млн. и 575 хил. на 526 хил. за 2012 г., около 3 пъти. Редук­цията на овцете е около 6 пъти — те са били 8 млн. и 130 хил., а сега са 1 млн. и 362 хил. И най-сериозно е в свиневъд­с­т­вото – намалението е около 8 пъти, от 4 млн. и 331 хил. на 531 хил. в момента.

„И не е само това, че не осигуряваме необ­ходимите хранителни продукти за населението, но по-съществено е, че е зас­т­рашен генофон­дът на Бъл­гария, затова са нужни спешни мерки”, предуп­реж­дава рек­торът на Тракийс­кия универ­ситет.

Произ­вод­с­т­вото на месо от всички видове животни е намалено от 1 млн. и 272 хил. тона на 214 хил. тона – също 6 пъти намаление. „Като ние сме пот­ребили 377 хил. тона месо – което означава, че сме внесли 224 хил. тона през миналата година”, посочва проф. Стан­ков.

60% от мес­ните продукти в Бъл­гария са от внос и едва 40% е отечес­т­веното произ­вод­с­тво. От страната ни са изнесени едва 51 хил. тона, и то предимно бяло месо, основно птиче. „Много важно е да се знае, че годиш­ната норма за пот­реб­ление на месо на човек от населението е 85 килог­рама или 230 грама месо на ден. Нуж­дата на страната от месо е 619 хил. тона, не ни дос­тигат 405 хил. тона, което е много тревожно. А освен, че сме задоволявали напълно пот­реб­нос­тите на Бъл­гария, сме изнасяли около 600 хил. тона! Което означава, че сек­торът, за да може да фун­к­ционира, защото са съз­дадени произ­вод­с­т­вени мощ­ности, внася продук­ция отвън и най-често това са отпадъчни продукти – изрезки и други подобни, каз­вам го с най-голямата си сериоз­ност и отговор­ност”, алар­мира проф. Стан­ков.

И при млякото не е много по-различно — произ­веж­дали сме около 2 млн. и 400 хил., сега сме на 1 млн. и 240 хил. тона. Нуж­дата на Бъл­гария от мляко и млечни продукти е 1 млн. и 893 хил. тона, нор­мативът е 260 килог­рама мляко и млечни на човек. А на времето по екс­порт на млечни продукти сме били стъпили на 4 кон­тинента!

С нашата аграрна политика и със стратегиите по нап­рав­ление пред­лагаме да решим в близ­ките години продовол­с­т­вения проб­лем, а в по-далечен план да произ­ведем дос­татъчно бъл­гар­ски хранителни продукти и напитки за екс­порт, призовава рек­торът на Тракийс­кия универ­ситет.

Източник: www.zemia-news.bg