Правим агенция за земята от 2014 година

Светла Бъчварова е завършила аграрна икономика и икономическа журналистика в УНСС. Била е заместник-министър на земеделието в правителството на тройната коалиция. От 2005 до 2011 г. е председател на Селскостопанската академия. Депутат от 42-то НС.

- Г-жо Бъчварова, селската програма за следващите 7 години е орязана с 531 млн. евро. По сегашната програма вече загубихме близо 100 млн. евро. Колко още европейски пари се очертава да пропуснем?
- Финансовата рамка за новия програмен период е гласувана през ноември 2012 г. Тогава българската страна не е реагирала срещу намалението. Но дори да е имало възражения, аргументът, че вече две години губим средства, е натежал. За разлика от други държави не сме получили и пари като страна с богато биоразнообразие, защото позицията на нашето правителство не е била достатъчно обоснована. Това показва, че фонд „Земеделие“ и аграрното министерство не са се справили. Сега новият екип прави усилия да се намалят щетите. Според последната информация на фонда загубата тази година може да бъде ограничена до 50-60 милиона евро. Всичко това много зависи от администрацията.

- Защо си отиде изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Румен Порожанов?
- Приемам неговото решение като лично. Да не забравяме, че управляващият орган на програмата е в земеделското министерство. Липсата на добра координация между фонда и министерството е причина да загубим пари. Когато непрекъснато се сменят правилата, на всеки ще му е трудно да работи. Но мисля, че сега с избора на изпълнителен директор от системата, който добре познава ситуацията, нещата ще стават по-бързо.

- Но Васил Грудев е временно на тази длъжност, кога ще има титуляр?
- Независимо че е временно изпълняващ, той има пълните функции. За мен е по-важно тази година да намалим загубите и да договорим възможно най-много средства. В момента другото не е актуален въпрос.

- Кои са най-спешните законодателни промени, които ще предприеме парламентът?
- Вече има критична маса от законопроекти в областта на земеделието. Например много бързо трябва да приемем новия закон за защита на растенията. Още от 2009 г. не сме приложили директиви на ЕС и има опасност Брюксел да започне наказателна процедура срещу страната ни. До края на месеца очаквам измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да излязат от Министерския съвет. Животновъдите очакват промените, които ще им позволят да наемат пасища от държавния фонд  без да минават през търгове. Същото ще препоръчаме и на общините, които реално са по-големите собственици на мери и ливади. С промяна в Закона за горите ще бъдат премахнати дългосрочните договори за добив на дървесина. Отделно фирмите, които са регистрирани на територията на една община, приоритетно ще се допускат в конкурсите. Досега са участвали фирми от цялата страна и обикновено са печелили няколко от най-големите. Поправка в Закона за подпомагане на земеделския производител ще позволи да се възстановява акцизът върху горивата за земеделски нужди. В групата на Коалиция за България все още има дискусии около Закона за арендата. За мен обаче е важно да бъде създадена агенция за земята.

- Кога е възможно това да се случи и с какво точно ще се занимава новата структура?
- Това е предизборен ангажимент на БСП и много се надявам в началото на 2014 г. тази агенция да бъде създадена. Тя ще е второстепенен разпоредител с бюджетни средства към земеделското министерство. Няма да натежи на хазната, защото ще се отдели персонал от аграрното ведомство. Целта е да бъдат защитени ползвателите и собствениците на земята. Там ще има пълна информация за покупко-продажбите, ще се регистрират също договорите за аренда и наем. Появиха се погрешни информации, че новата структура ще управлява само държавния поземлен фонд. Не - там ще има пълен регистър на цялата земя. Ще може да се търси актуална информация, ще се следи изплащат ли се навреме рентите и какви са техните равнища. Не е нормално в едно населено място рентата да е 6-7 лева, а другаде да е 90-120 лева. Прекалено ниската рента означава, че някой се е възползвал, понеже е единствен.

- Вие сте бивш председател на Селскостопанската академия (ССА), какви промени да очакват учените?
- Предстои спешна промяна в закона за академията. Първо, ССА ще стане автономна организация към земеделското министерство, така както се управляват вузовете и БАН. Субсидията ще бъде записана в бюджета, а научните звена ще си ползват приходите от своите проекти. Освен това ще се даде възможност на общото събрание да избере председателя. В момента той се назначава от премиера. И да успокоя хората - няма да се закриват или механично да се сливат институти.

- Какво направи досега и какво не успя екипът на министър Греков?
- Опита се бързо да придвижи неща, по които не е работено от февруари. Да припомним, че сред първите мерки беше затягането на контрола на границите и спирането на контрабандния внос - един сериозен проблем за нашите производители. Навакса се голямото закъснение при разработване на новата Програма за развитие на селските райони. Това, което създава трудности, е, че в регионалните структури на ведомството има доста съпротива за промените,  които се предлагат. Поради това темпото, което ни се иска да наложим, не винаги се постига. Бюджетът на министерството беше изхарчен авансово. Сега предстоят трудни срещи във финансовото министерство, за да се осигурят заплати на ССА, за нормално функциониране на Българската агенция по безопасност на храните и т.н.

- Възможен ли е проектът да изнасяме български агнета за Катар?
- България трябва да търси пазари. Сега например имаме сериозни трудности с агнешкото месо, защото според данни на фермерите 100 000 животни не може да бъдат продадени, тъй като пазарът в Турция е по-различен и българските продукти нямат достъп. Ако Катар каже, че има готовност да изкупи определен брой агнета, от това по-добро няма. Един от проблемите при разговорите е участието на Селскостопанската академия. Логично ми се струва академията да бъде научната платформа на проекта, в който е включено обединение от животновъди. За да се реализира проектът, е необходимо да се знае кои ще участват и при какви условия. Но ние дори още не сме селектирали фермерите, които биха се съгласили да изпълняват ангажиментите.

- А идеята да бъде създадена държавна фирма, подобна на старата „Родопа импекс“?
- Не мисля, че е приемлива и работеща. По-скоро сдружението на животновъдите, което би участвало, трябва да реши как ще си направи търговско представителство.

- Земеделският министър беше част от правителствената делегация в Китай. Обсъждан е включително износ на люцерна и царевица. Впрочем това е стара идея още по времето на управлението на ГЕРБ. Реална ли е?
- Ние имаме достатъчно ресурси да произвеждаме фуражни култури, но у нас няма нито един завод за люцерново брашно, което бихме могли да изнесем в Китай. Всъщност ние внасяме люцерново брашно. И царевица никога не сме продавали там. За мен приоритет е да търсим външни инвестиции, за да преработваме продуктите тук и да ги изнасяме навън.

Източник: www.pressadaily.bg