Плюсове и минуси на бюджета за земеделие за 2014 г.

Резултатът ще се види идната година и няма да се хареса на никого от бранша

Въп­реки че под­роб­ните раз­бивки официално все още лип­с­ват и така нап­равените пред­ложения биха могли да претър­пят извес­тни промени, сред­с­т­вата за земеделие от национал­ния бюджет за 2014 г. вече добиха очер­тания. Пър­вото, което прави впечат­ление, е, че раз­ходите за админис­т­рация (текущи и капиталови раз­ходи на Минис­тер­с­тво на земеделие и храните) са чув­с­т­вително намалени – с 13,1% до 209,4 млн. лв. Същев­ременно нарас­тва дирек­т­ната под­к­репа за земедел­с­ките произ­водители – национал­ните доп­лащания ще дос­тиг­нат 263 млн. лв. спрямо 254 млн. лв. (след актуализацията на бюджета за тази година и отделянето на допъл­нителни 15 млн. лв. за тютюн и зелен­чукоп­роиз­вод­с­тво). Ако към тях се добавят и преот­с­тъпените 84 млн. лв. за акциз на горивата, сел­с­кото стопан­с­тво отново става един от глезените сек­тори в икономиката. Въп­реки готов­ността на правител­с­т­вото да кляка вед­нага щом някой бранш плесне зап­лашително с ръце, всъщ­ност никой в сек­тора не изг­лежда доволен, комен­тира Николай Въл­канов от Инс­титута за пазарна икономика.

Оряз­ването на админис­т­ративни раз­ходи със сигур­ност е добра новина – ако се отделя пуб­личен ресурс за под­помагане на земеделието, то е по-добре той да отива в произ­водителите, а не за изд­ръж­ката на чинов­ници. Намалените раз­ходите в подопеч­ните на минис­тър Греков ведом­с­тва говорят, че догодина ще започ­нат сък­ращения в опит за оптимизиране на без­б­рой­ните струк­тури към МЗХ. Във второс­тепен­ните раз­поредители с бюджетни кредити (ВРБК) към минис­тер­с­тво на земеделието работят над 8000 души по справки с уст­ройс­т­вените им правил­ници при общ брой на наетите в сек­тор „сел­ско, гор­ско и рибно стопан­с­тво” малко над 72 000 души към сеп­тем­ври 2013 г. по данни на НСИ. На този фон сък­ращенията изг­леж­дат наложителни, но успоредно с това трябва да се даде въз­мож­ност на ВРБК реализираните соб­с­т­вени сред­с­тва да остават в тях, за да се съз­дават стимули за работа, както и да се осигури повече автоном­ност.

По отношение на сред­с­т­вата, пред­наз­начени за национални доп­лащания, специфично под­помагане и одоб­рени схеми за дър­жавни помощи, засега се пред­лага 88,5 млн. лв. (малко над една трета от всички сред­с­тва) да отидат за под­помагане на тютюноп­роиз­вод­с­т­вото – спорно и изцяло политическо решение, което сме комен­тирали невед­нъж. То е особено неоп­рав­дано с оглед либерализацията в сек­тора, която съз­даде пред­пос­тавки произ­водителите да получават по-добри въз­мож­ности за реализация. По данни на Еврос­тат, сред­ната цена на изкупувания тютюн в страната се е повишила с 15% през 2012 г. спрямо 2011 г.

За живот­новъд­с­т­вото са отделени 60 млн. лв., което още повече раз­буни духовете в бранша. Запазва се плащането на глава, което не стимулира прес­т­рук­турирането в сек­тора, а същев­ременно се изос­т­рят отношенията между раз­лич­ните под­сек­тори (на прин­ципа всички срещу тютюноп­роиз­водителите).

Национал­ните доп­лащания на площ се вър­наха като прак­тика в резул­тат от сдел­ката между правител­с­т­вото и зър­ноп­роиз­водителите. Сред­с­т­вата – около 32 млн. лв. — са пренеб­режими от гледна точка на самите стопани (пада се по по-малко от лев на декар), но са величина от гледна точка евен­туал­ното им алтер­нативно приложение и можеха спокойно да се пренасочат към друго перо.

Все още няма яснота какви сред­с­тва ще бъдат отделени за зелен­чукоп­роиз­водители и овощари, но има основания да се смята, че ще бъдат близки до таз­годиш­ните или малко по-високи.

Изг­лежда ще се запази пороч­ната прак­тика на облек­чено дър­жавно кредитиране за сек­тора. То още повече отдалечава фер­мерите от реал­ния биз­нес и дъл­гос­рочно намалява тях­ната кон­курен­тос­пособ­ност. Особено в живот­новъд­с­т­вото, където един много сериозен дял на кредитите са проб­лемни (по-подробно виж тук).

Като цяло бюджетът не отразява някаква стратегическа политика по отношение на сек­тора, а по-скоро дава пред­с­тава за лос­товете на влияние на отдел­ните бран­шове и кой какво е успял да получи, притис­кайки правител­с­т­вото. Резул­татът ще се види идната година и няма да се хареса на никого.

Източник: www.zemia-news.bg