Кабинетът се увлече в обещания към фермерите

Догодина в земеделието ще има повече субсидии. Европейските директни плащания нарастват до 1.3 млрд. лв., а националните (по бюджет) ще са над 260 млн. лв. Това увеличение от почти 17% дори може да бъде надскочено. След протести и заплахи за бунтове вече няколко агросектора си спечелиха от управляващите обещания поне още 100 млн. лв., които не са предвидени в бюджета. Извън разклащането на финансовата стабилност е проблем, че щедрите държавни помощи се дават без анализ на ефекта им и без зад тях да се крие изпълнението на някаква конкретна политика. Раздаването е по-скоро на принципа кой сектор е гръмогласен, многоброен или партийно близък.

Втората промяна догодина е, че за пръв път ще могат да се прилагат и гъвкаво мерки, които ще заработят реално за следващия програмен период. При тях държавата отново не изглежда подготвена с ясна концепция и явно ще решава в последния момент или ще запази статуквото.


Държавата обещава, но не казва откъде

В проектобюджета за следващата година са заложени 263 млн. лв. национално съфинансиране към европейските плащания и за други държавни помощи за фермерите. Това е скок с почти 10% спрямо тази година. Обещанията към различни сектори обаче надхвърлят сериозно тази сума и за да бъдат изпълнени, би трябвало да се отделят още пари за подпомагане. По изчисления на браншови организации става дума за поне 100 млн. лв. Така например земеделският министър Димитър Греков обеща 100 млн. лв. на тютюнопроизводителите догодина (това би било увеличение на парите с около 20 млн. лв. спрямо тази), 31 млн. лв. на зърнопроизводителите (те не получаваха доплащания през 2013 г.), както и 114 млн. лв. на животновъдите.

Така в заложеното в бюджета подпомагане от 263 млн. лв. остават около 18 млн. лв., в които трябва да се вместят субсидиите за плодове и зеленчуци (около 16 млн. лв.), държавното финансиране за кредитите на фонд "Земеделие" за животновъди, купуване, наемане и т.н., схемите de minimis (по които се дават субсидии от 7500 евро на стопанство) и друг тип подпомагания, които за 2013 г. са за около 80 млн. лв. Преди дни Греков съобщи пред журналисти, че сумите за изпълнението на обещанията към различни браншове ще бъдат осигурени, без да даде подробности откъде ще бъдат взети.

Същевременно пък след подписването на споразумения със зърнопроизводителите и животновъдите за по-високо подпомагане редица други браншове също поискаха още средства от националния бюджет. Така например картофопроизводителите настояват за национални субсидии, такова искане обмислят и розопроизводителите. През миналата седмица националните сдружения на пчеларите настояха на среща със земеделския министър да се увеличат средствата за сектора по програмата de minimis през следващата година.

Повече и от Брюксел

През 2014 г. заложените директни субсидии на фермерите от ЕС са за общо 1.298 млрд. лв., като това не е изненада, защото нарастването е договорено още при присъединяването. Това е увеличение спрямо настоящата година, когато те бяха малко под 1.1 млрд. лв. Фермерите ще кандидатстват отново през пролетта за финансирането. В новата обща селскостопанска политика е предвидено 13% от субсидиите (или почти 170 млн. лв.) да могат да се ползват за т.нар. схеми, обвързани с производството (за животновъдство, плодове, зеленчуци). Тъй като новите правила са предвидени да влязат в сила от 2015 г., догодина това не може да се случи.

Последното решение на ЕС е през преходната 2014 г. държавите членки да могат да избират да насочат половината от допустимата сума за подпомагане към уязвимите производства. Това означава, че България може през следващата година да даде 6.5% от близо 1.3 млрд. лв. субсидии (или 85 млн. лв.) за подпомагане на животновъдството, овощарството и производството на зеленчуци. Преди дни от земеделското министерство съобщиха, че ще се възползват от тази възможност, като това обещание е залегнало и в изненадващото споразумение между министрите на земеделие и финансите и протестиращите доскоро животновъди.

Малко и за малките

В новия програмен период ЕС предвиждаше въвеждането на таван на субсидиите за най-големите фермери, но такъв по-скоро няма да има. Предвидено е за 2015 - 2020 г. да се въведе намаление на субсидиите с минимум 5% за фермерите, получаващи над 150 хил. евро годишно. При последните преговори обаче бе приета и друга възможност и тя е да се въведе т.нар. преразпределително плащане, чиято цел е да насърчи най-малките производители. Така България може да плаща по-висока от средната субсидия за регистрираните първи 30 хектара в стопанството, като тази схема може да започне да се прилага още от следващата година. На този етап не е ясно дали България ще се възползва от тази възможност, нито дали има готовност да започне да я прилага от следващата година.

Така страната не показва признаци да иска да намали концентрацията на субсидии при едрите зърнопроизводители (каквато е факт през последните години).
 

Източник: www.capital.bg