Фирми и правителства се надпреварват да купуват земя

Не разчитайте на евросубсидиите, защото ще падат и никога няма да достигнат равнището преди кризата, съветва проф. Герт ван Дайк от Холандия.

Проф. Герт ван Дайк бе гост лек­тор на аграр­ния семинар на Национал­ната асоциация на зър­ноп­роиз­водителите, който се проведе в края на миналата сед­мица в Плов­див. Той е преподавател в универ­ситета Вагенин­ген в Нидер­лан­дия.

“Тър­сенето на храни расте в света. Пред­с­тои недос­тиг. В миналото бе важен дос­тъпът до пазари, а сега до земя. Затова доста големи дружес­тва с меж­дународна дей­ност се стремят да придобият кол­кото може повече обработ­ваема земя. Така те пос­тигат два вида интег­рация – прог­ресивна и обратна. Затова съветът ми към вас е: Съз­дайте своя интег­рационна верига. Тоест, инвес­тирайте в преработ­вател­ния сек­тор, в интен­зив­ното живот­новъд­с­тво и в биз­неса с износа. А като фер­мери, бъдете соб­с­т­веници на земята, която обработ­вате.

В пос­лед­ните години някои правител­с­тва също започ­наха да купуват обработ­ваеми земи извън дър­жавите си. Китай купува пар­чета в Африка и в Залива. Западна Европа прави сделки за земи в Източна Европа. До момента цялата изкупена от правител­с­т­вата земя се рав­нява по площ на цяла Фран­ция и на част от Испания.

Ето я и глав­ната чет­ворка за изх­ран­ването – царевица, ориз, зър­нени храни и кар­тофи. Днес към една трета от храните се увреж­дат

и не се изпол­з­ват. Това се прави най-вече от пот­ребителите в САЩ и в Европа. Същев­ременно расте пот­реб­лението на биогорива. Раз­полагам с данни, че през 2009 г. те са пред­с­тав­лявали една чет­върт от всички горива, изпол­з­вани на земята, а сега са още повече. Това увеличава сдел­ките със зърно, меж­дународ­ните пазари продават все по-големи количес­тва от зър­нените храни, защото те вече служат и за други цели.

Бъл­гария има обработ­ваема земя, която е кон­солидирана в голяма степен. Заедно с Румъния и отчасти Полша, вие сте нетен износител на основ­ните храни. Очак­вам нет­ният ви износ да се увеличава. Преди да прис­тигна тук помолих един мой студент, който е бъл­гарин, да нап­рави анкета сред земедел­с­ките произ­водители в Бъл­гария. Той им зададе въп­росът: Кои са най-големите ви опасения? Резул­татите показ­ват, че вие най-много от всичко искате по-големи европейски суб­сидии. Раз­ликата между помощите, които получавате в Бъл­гария и тези на Западна Европа ви плашат най-много. На второ място сте посочили, че ви препъва раз­покъсаната соб­с­т­веност на земята. На трето – лип­сата на пазарна инфор­мация. Чет­върто – кон­курен­цията от вноса. Пето – дър­жав­ната намеса. И едва на пос­ледно място – задъл­женията. Моят съвет е да не раз­читате прекалено много на суб­сидиите, защото тях ще ги има още няколко години. След това ще пад­нат. Европейс­кият съюз все още е в криза и предиш­ните нива на суб­сидиране никога няма да се въз­с­тановят.

В света има три зони в произ­вод­с­т­вото на сел­с­кос­топан­ски суровини – високо, средно и ниско произ­водителни. Към високо произ­водител­ните са САЩ и Западна Европа. В Бъл­гария произ­водител­ността е на средно рав­нище. Раз­ликата между вас и тях е в добивите. Вярно е, че в Източна Европа раз­ходите са по-ниски. Ние, в универ­ситета Вагенин­ген сме извели един закон и той гласи, че най-конкурентните стопан­с­тва са тези, при които произ­вод­с­т­вото от единица площ е най-близко до биологич­ния мак­симум. Едно земедел­ско стопан­с­тво, което добива 6000 кг пшеница от хек­тар работи с по-ниска себес­той­ност от друго, което добива 4000 кг/ха. Този закон е доказ­ван многок­ратно.

Смятам, че в Европа трябва да обединим усилията си, за да бъдем силни. “Мон­санто” (САЩ) вече притежава всички интересни сор­тове царевица. Но в Европа имаме един силен произ­водител на семена – “Лимаг­рейн”. Ако не си сът­руд­ничим, ще загубим тази срав­нително водеща позиция и ще трябва да раз­читаме на неев­ропейски фирми, тоест, можем да станем зависими.

Моите зак­лючения са,че политиката на Европейс­кия съюз не може да ви помогне да станете по-конкурентни. Може да се борите за промяна на правилата, но това не означава, че ще станете по-конкурентни. Необ­ходими са ви повече инвес­тиции. Обединете се с по-малки фирми от вашата и ако можете да им помог­нете да получат торове и други стоки и услуги на по-ниски цени – нап­равете го. Опитайте се да станете мажоритарни соб­с­т­веници на пред­п­риятия, които се занимават с преработка и износ. Инфор­мацията за пазара е важна и ако раз­полагате с нея, предос­тавете я и на другите. Интег­рирайте се, обединете се. Когато сте в кооператив, ще можете да продавате на по-висока цена произ­веденото. И обратно – самос­тоятелни ли сте, ще продавате евтино. Пример: Живот­новъдите в Дания, Швеция и Холан­дия учас­т­ват в обединения и цената на тях­ното мляко е с 10–15% по-висока от тази в Обединеното крал­с­тво, въп­реки че там млекоп­роиз­вод­с­т­вото е много раз­вито и е с висока произ­водител­ност.”

Източник: www.zemia-news.bg