2013 г.: Мините в земеделието гърмяха една подир друга

Изп­ращаме една истин­ски гръмотевична година, която в замяна на това се оказа изк­лючително плодородна. Фер­мерите нямаше как да осреб­рят рекол­тата така, че приходите да им са дос­татъчни, плановете сигурни, стопан­с­т­вото под­редено. Несигур­ност – май това е точ­ната харак­терис­тика на 2013 г. И бун­тове – един след друг. Гър­мяха като заровени от години мини, които извед­нъж се задейс­т­ваха.

Годината започна с остър кон­ф­ликт между Национал­ната асоциация на зър­ноп­роиз­водителите (НАЗ) и Симеон Дянков.Финансовият минис­тър не спази договореното – преките суб­сидии да се изп­латят до края на януари, а с лека ръка отложи европейс­ките сред­с­тва за март. И това му кос­т­ваше остав­ката на 18 фев­руари. Вече пър­вите вълни на бъл­гар­с­кото земет­ресение огъваха площадите заради високите сметки за еленер­гия, а премиерът Бойко Борисов не искаше да си пред­с­тави какво ще се случи, ако и ком­бай­ните тръг­нат на протест, какъвто беше планиран и организиран да се случи след броени дни. “Дян­ков мразеше зър­ноп­роиз­водителите”, каза тогава пред АгроП­лов­див пред­седателят на НАЗ Ангел Вукодинов. Е, няма бъдеще за минис­тър, който може да си поз­воли подобно чувство.Земеделският минис­тър Мирос­лав Най­денов оцеля още само два дни, защото на 20 фев­руари правител­с­т­вото подаде оставка, а на след­ващия ден Народ­ното съб­рание я гласува. Отвън имаше кокошки, овце и прасета, с които някои от фер­мер­с­ките организации решиха да под­к­репят кабинета Борисов.

Добър или лош минис­тър бе Мирос­лав Най­денов? За него Юлияна Плев­нелиева бе казала: “Това не е виц, а минис­тър!” Нас­коро Цветелина Борис­лавова заяви, че в годините на прехода земедел­с­кото минис­тер­с­тво винаги е било под тай­ното и явното управ­ление на ДПС, дори и по времето на правител­с­т­вото на ГЕРБ. Най­денов бе щедър с медиите и особено с пиарите – за 3 г. и половина бе раз­дал 31 милиона за рек­лама на Прог­рамата за раз­витие на сел­с­ките райони. Луди пари отидоха за съз­даване на Фейс­бук и Туитър профили на минис­тер­с­т­вото – 100 000 лева. Като плюс в неговото управ­ление се сочи доб­рият ред в раз­п­ределението на европейс­ките сред­с­тва. Огром­ният минус, който над­делява над всички положителни неща е, че Най­денов не нап­рави политики, които да раз­вият балан­сирано национал­ното земеделие. Той беше добър раз­поредител на пари, но лош и всъщ­ност никакъв стратег и рефор­матор.

Служеб­ният минис­тър проф. Иван Стан­ков нап­рави иск­рено усилие да анализира сел­с­кото стопан­с­тво. Проф. Стан­ков като че ли бър­заше да се върне в универ­ситета в Стара Загора и да раз­бере генезиса на бедите му – защо 80 до 90% от плодовете и зелен­чуци са от внос, защо произ­водителите на сирене и каш­кавал внасят мляко от Унгария и Полша, защо месоп­реработ­вателите купуват зам­разено некачес­т­вено месо отвън, защо бъл­гарите кон­сумират некачес­т­вен китайски мед, а изнасят качес­т­вения за Китай. Рек­торът на Тракийс­кия универ­ситет зас­тана пред кълбо от въп­роси, което нямаше как да раз­п­лете за три месеца ман­дат. Затова въз­ложи съз­даването на Национална стратегия за земеделието, за да остави поне теоретично нас­лед­с­тво след себе си. Проф. Стан­ков въведе понятието “слаби произ­вод­с­тва” и докато беше минис­тър не спря да пов­таря, че трябва да се защитят живот­новъд­с­т­вото, зелен­чукоп­роиз­вод­с­т­вото, овощар­с­т­вото, пчелар­с­т­вото, розоп­роиз­вод­с­т­вото и биологич­ното земеделие.

Прием­никът му – отново рек­тор, проф. Димитър Греков, свари непод­гот­вени медиите, които очак­ваха за минис­тър да бъде изб­рана Светла Бъч­варова (БСП), Камен Кос­тадинов (ДПС), Явор Гечев (БСП) или проф. Стан­ков.

Ман­датът на минис­тър Греков започна с бун­тове. После започ­наха протести на пчелари и на живот­новъди. Минис­тер­с­т­вото бе заето с гасене на пожари през цялото лято и есента. А този тип пожари се гаси само с пари. През октом­ври и зър­ноп­роиз­водителите бяха на път да изкарат трак­торите заради нес­пазена договорка за новия на прилагане на Закона за ДДС. Пар­ламен­тар­ната комисия за бюджет и финанси, ръководена от Йор­дан Цонев обаче свет­кавично се коригира. Въобще, властта до момента демон­с­т­рира само един начин на оцеляване – като хвърля пари срещу всеки недоволен. И така, в момента дос­тигна до 3 милиарда лева вът­решни и вън­шни дъл­гове.

Няколко фрапан­тни гафа белязаха новите земедел­ски шефове

в минис­тер­с­т­вото. През октом­ври живот­новъдите се извед­нъж раз­б­раха, че минис­тер­с­т­вото няма намерение да спази договореното на Кон­сул­татив­ния съвет през лятото изп­лащане на национал­ните суб­сидии. Бран­шът чакаше 70% от сумата, а получи под 50. Минис­тър Греков обяви пред медиите, че никога не е обещавал парите, които очак­ваха живот­новъдите, а това ги раз­г­неви до краен предел. Истината е, че минис­тер­с­т­вото и лично минис­търът бе обещал на бранша да получи същата сума и в същия срок, в който е била изп­латена през 2012 г. Още по-голяма грешка беше, че вместо да раз­говаря с живот­новъдите, минис­търът остави МВР да “преговаря” с тях с многоб­ройна жан­дар­мерия. Беше жалко. Малко по-късно минис­търът изсипа рогът на изобилието пред живот­новъдите за 2014 г. и те си глът­наха езика. Но обещанията са едно, изпъл­нението – друго. Да припом­ним, че през след­ващата година бюджетът на минис­тер­с­т­вото ще бъде сък­ратен драстично.Гаф беше и разиг­раването на младите фер­мери. Мяр­ката за тях бе отворена първо – късно и второ – орязана наполовина. Кой знай защо, младите фер­мери вяр­ваха, че ако кан­дидат­с­т­ват първи ще имат по-голям шанс да бъдат одоб­рени. Така, поне в Плов­див, те изкараха една студена будна нощ пред фонд “Земеделие”.Трети гаф бе отпус­кането на национални сред­с­тва за зим­ните пръс­кания в овощ­ните градини. Прог­рамата бе оповес­тена след като сроковете за пръс­кане бяха изтекли или изтичаха. Освен това овощарите бяха приш­порени да съберат за 4 дни няколко документа.

Догодина земеделието ще получи около 2.1 милиарда лева от ЕС, се вижда от проек­тобю­джета на Бъл­гария. От дирек­т­ните плащания минис­тер­с­т­вото ще може да прераз­п­ределя над 13 процента. Според пър­воначал­ните планове 85 милиона лева ще бъдат пренасочени към живот­новъди, овощари и зелен­чукоп­роиз­водители, а останалите – към допус­тимите за под­помагане площи, съоб­щават на едро от аграр­ното минис­тер­с­тво.

Още отсега може да се прог­нозира, че отново ще има недоволни, най-малкото, защото парите винаги са обект на раз­дори и винаги не стигат. Не е ясно дали и как земедел­с­кото минис­тер­с­тво ще се зас­т­рахова срещу бъдещи бун­тове. Най-добрата так­тика винаги е била яснотата и проз­рач­ността, но след съг­ласуване с отдел­ните сек­тори. Въп­реки че годината изтича, минис­тер­с­т­вото само под­х­върля трохи от инфор­мация вместо да изложи на показ плановете си и да ги под­ложи на критиката на земедел­ците. Това е правил­ното и отк­ритото поведение, което изк­лючва намеса на лобис­тки интереси, раз­говори зад двойни врати, пренапис­ване на бюджетите по сек­тори. Но досега поне нито едно земедел­ско минис­тер­с­тво не е приложило този елеган­тен и демок­ратичен стил на поведение. Досега аграр­ните минис­тер­с­тва първо са се съоб­разявали с бран­шовете, които са най-многобройни и които могат да вземат главата на минис­търа и на правител­с­т­вото. И по тази мерна единица са раз­п­ределяли сред­с­т­вата.

Насоч­ването на парите всъщ­ност ще предоп­редели политиката на аграр­ното ведом­с­тво. Засега минис­тър Греков обещава дейс­т­вия за защита на бъл­гар­с­ките произ­водители. Насър­чава ги да се обединяват, макар че това е по-скоро невъз­можно, поне засега. Големият въп­рос дали ще намали суб­сидиите за големите зър­ноп­роиз­водители, все още е под голям въп­рос. Ако минис­тер­с­т­вото реши да приложи социална политика на сирохомил­с­тво, може да блокира двигателя на бъл­гар­с­кото земеделие. Защото ако някой бранш наис­тина е дос­тиг­нал европейс­ките фер­мер­ски стан­дарти, това са именно зър­ноп­роиз­водителите. Преди месец зам.-министър Явор Гечев заяви, че въп­росът трябва да се обсъди в политичес­ките пар­тии и в правител­с­т­вото, и да се въз­буди национална дис­кусия по него.

Но нека дочакаме 2014 г. и да видим първо – какво е решила природата, второ – какво са замис­лили фер­мерите, трето – как ще дейс­тва минис­тер­с­т­вото и чет­върто и пето – какви изненади пред­с­тоят. Защото изненади винаги има – човек пред­полага, но Бог раз­полага.

Източник: www.zemia-news.bg