Готвят нови ограничения за покупката на ниви от чужденци

В Европа има различни механизми за контролиране на търговията със земя, заяви Светла Бъчварова

Само в шест дър­жави в ЕС има въз­мож­ност да се купува и продава земя свободно, включително и за чуж­денци. Във всички останали страни дейс­т­ват раз­лични механизми за регулация на покупко-продажбата на земя и целта е не тол­кова да се защити земята, а тя да се обработва и соб­с­т­веникът да я пази. Това каза Светла Бъч­варова, пред­седателя на Комисията по земеделие към НС, пред БНР. Припом­няме, че през октом­ври пар­ламен­тът удължи мораториума върху придобиването на земя от чуж­денци до 1 януари 2020 г. Несъг­ласни с решението депутати от БСП и ДПС сезираха Кон­с­титуцион­ния съд. Вицеп­ремиерът Зинаида Златанова тогава се обяви против решението с мотива, че член­с­т­вото в ЕС поражда, освен права, и задъл­жения, както и че Бъл­гария е имала 7 години преходен период след влизането в ЕС — от 2007 до 2014 година, през които да се под­готви за въз­мож­ността чуж­денци от ЕС да купуват земя у нас. „Опаз­ването на земята е ангажимент на дър­жавата, но трябва да се изпъл­нява от соб­с­т­веника. От тази гледна точка соб­с­т­веността върху земята в дър­жавите не е абсолютно свободна – да се купува като стоките в магазините“, каза още Светла Бъч­варова. Тя допълни, че са нап­равени изк­лючително много кон­сул­тации и са намерени най-подходящите механизми, които трябва да бъдат включени в Закона за соб­с­т­веността и пол­з­ването на земедел­с­ките земи.

Както за бъл­гар­с­ките граж­дани, така и за чуж­дес­т­ран­ните важно условие е усед­налостта. В повечето дър­жави тя е до 5 години. Това гаран­тира, че този, който купува земята, ще се грижи за нея – ще я обработва и стопанисва така, че да носи доход. А не да печели само от след­ващи покупко-продажби, допълни депутатът. Тя посочи още, че един от специфич­ните проб­леми на пазара на земя, освен раз­покъсаността, е нис­ката пазарна цена на земедел­с­ките земи, което може да предиз­виква интерес за покупка с цел за преп­родажба, а не вкар­ване в сел­с­кос­топан­ски оборот. Важно е да се знае и произ­ходът на сред­с­т­вата, обясни Бъч­варова.

Светос­лав Николов от Граж­дан­с­кия комитет “Равни пред закона“ заяви по темата, че трябва да се пос­тигне справед­лива регулация за чуж­дите граж­дани, които желаят да раз­виват земеделие в Бъл­гария. Спекулатив­ните продажби трябва обаче да се ограничат, за да се не получи балон, както при строител­с­т­вото. Организацията пред­лага в закона да се вкара изис­к­ването поне за три години усед­налост на чуж­дес­т­ранен граж­данин, 300 дка мак­симална соб­с­т­веност на чуж­дес­т­ранен граж­данин от ЕС със задъл­жението теренът да се обработва, също и нивите да са отдалечени на 50 км от дър­жав­ната граница, ако е вън­шна за ЕС. Николов иска за чуж­ден­ците да има ограничение за пол­з­ване на земите в гранич­ните земи, без право на соб­с­т­веност.

Светла Бъч­варова допълни, че ограничения за гранич­ните земи има в някои страни от ЕС, нап­ример в Италия. Въп­росът обаче останал отворен, а много от земите в гранич­ните райони на Бъл­гария били в “Натура 2000”, така че не се очак­ват желаещи да ги купуват.

Източник: www.zemia-news.bg