Чужденците купуват наши ниви ако са живели три години в България
Гражданите на страни от ЕС ще могат да купуват земя или гори в България само ако са пребивавали непрекъснато в страната поне 3 години преди датата на сделката. Същото условие за уседналост* ще важи и за чуждестранните лица, които са собственици или съдружници във фирми, ако компаниите искат да купят земя, гласи проекта за промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Янаки Стоилов от БСП заяви, че се подготвят и допълнителни разпоредби, които да не допускат търговски дружества, които са създадени от чуждестранни юридически лица, извън тези от ЕС, да придобиват и притежават собственост върху земеделски земи. По думите му би трябвало да се въведе и изискването такива търговски дружества да притежават собственост, само когато техните акции са поименни, а не на преносител, за да не се заобикаля съществуващата забрана. И още нещо – чуждестранните физически лица ще трябва да докажат източника на средствата. Причината е, че сега българските граждани попълват данъчни декларации, доходите им са ясни и могат да бъдат проверени. За физическите лица, граждани на ЕС, също трябва да бъде намерена система и това да бъде уточнено, коментира Светла Бъчварова, председател на парламентарната Комисия по земеделие и вносител на промените в закона.. По нейните думи готвените промени не биха противоречали на европейските правила,защото .сега в шест европейски държави има свободен пазар на земеделските земи и той е ограничен заради високите цени. Всички останали държави имат подобни мерки с разписани претенции към купувачите. Целта е покупката на земя да е съпроводена с нейното разпореждане и обработка. Нито една държава не може да си позволи да не знае за какво се купува земята. Не е нормално при условията, в които се развива земеделието, да се купува земя само заради това, че имате финансови средства и искате да притежавате някакъв актив. В законодателството на повечето европейски страни даже има още по-сериозни ограничения и те са свързани със забрана за сделки в гранични райони, иска се образование. Ние не смятаме да въвеждаме подобни изисквания на този етап, казва още Светла Бъчварова. По нейните думи земята трябва да бъде в стопански оборот. С нея трябва да се произвежда. Спекулативните покупки на земя единствено с цел да се чака по-добра пазарна реализация са нещо, което в повечето държави се забранява. Защото земята е особена стока и при нея нямаме неограничено право на собственост. Земята трябва да се пази, да се защитава например от ерозия и химикали.
На фона на скандалите около мароториума цените на земеделската земя се очаква да започнат да падат,заяви преди дни Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. От асоциацията очакват и спад на сделките като цяло на първичния пазар. По думите на Петков на пазара са останали т. нар. трудни сделки – земи с много собственици, както и земи, за които има сериозно разминаване между купувачи и продавачи. Очакванията му са това да отшуми за период от няколко месеца. Според експертът пазарът ще се развива с по-умерени темпове през годината. “Имайки предвид състоянието на земеделската земя в момента, тази еуфория, която беше, бързо отшумя”, коментира Петков. Според него по-ниските изкупни цени на земеделската продукция през миналата година са отрезвили инвеститорите, а “инвеститорите-камикадзета” са се отдръпнали от пазара. „Земеделието е бизнес, който трябва да се гледа в дългосрочен аспект”, допълни Петков. Според него земеделските производители и инвеститорите си правят по-добре сметката след колко време ще си възвърнат инвестицията. И докато миналата година 80-90% от субсидиите са били насочени към покупка на земя, тази година по-голямата част от европейските средства за българските стопани отиват за погасяване на кредити, лизингови вноски и покупка на торове.
“Земеделските производители са получили сравнително по-малък доход спрямо миналата година, не са могли да покрият разходите си и не са имали свободни средства да подготвят производството”, поясни Петков. Според него има доста притеснени стопани, притиснати от банки и лизингови компании. На пазара се предлагат и доста финансово затруднени бизнеси в селскостопанския сектор.
Средната пазарна цена на нивите през миналата година е била 429 лв. за декар, Сключени са 117 727 сделки за 1 165 287 дка, сочи анализ на Системата за агропазарна информация (САПИ). С 20%, или с една пета по-малко са продажбите спрямо година по-рано. Цената на житото това лято падна драстично и арендаторите не разполагаха с много излишни пари, за да ги инвестират в парцели.
Очакванията са цените на дребно през тази година да се задържат като през 2013 г. около 400- 450 лв. Анализатори на българския пазар на земеделска земя твърдят, че нито досега, нито в бъдеще ще има силен наплив на чужденци да закупят земя у нас.По думите на Антон Андонов, директор на портал за продажба на земя основната причина чуждестранни инвеститори да не желаят да купуват земя в България е разпокъсаността на нашата земя. Ако цената на земята тръгне нагоре или надолу фактор ще са не свободната продажба на земя, а цените на зърното на международните пазари, както и субсидиите за следващия програмен период.
Земеделието е кауза за България и доказателство за това е, че 800 хил. човека работят в сектор земеделие, което е 25% от трудоспособното население, заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на Националния форум правителство-бизнес, инициатива на министър-председателя на Република България Пламен Орешарски. Той обяви и основните приоритети, които си поставя ведомството: инвестиции и развитие на стопанствата, с приоритет за млади земеделски производители, производство и преработка на животински продукти, плодове и зеленчуци, технически и етерично-маслени култури. През следващия програмен период 2014-2020 основен фокус ще са малките и семейни стопанства. За тази цел в новата Програма за развитие на селските райони е разработена и подпрограма, която е предназначена специално за дребните стопанства, като по този начин те няма да се конкурират за средства с големите земеделски производители. „Друга наша цел е да съкратим веригата от производителя до потребителя, с което ще осигурим възможност на повече стопани да предлагат продукцията директно на пазара,” допълни министър Греков.
Ресорният министър съобщи още, че министерството ще се фокусира и върху подобряването на хидромелиоративните системи в страната, тъй като не е възможно да се развива поливно земеделие без адекватно обезпечаване с водни ресурси. Предвиждат се и важни промени по отношение на периодите и сроковете, в които се изплащат субсидиите на земеделските производители. Целта е те да получават нужните им средства в точното за тях време, когато се закупуват фуражи, торове и семена.
Трябва да се признае, че проблема с разпокъсаността на земята съществено ограничава възможностите чужди инвеститори да покажат интерес към българската земя.Същото се отнася и за родните български производители, коментира за в. „Земя” Христо Цветанов, доскорошен председател на Асоциацията на земеделските производители в България. По неговите думи важно е държавата да започне да работи в посока увеличаване стойността на земята, а това може да стане с уедряване на нивите.Сега средният размер на парцела в България е едва 5,5 дка, а това е прекалено малко за модерно земеделие. Има много случаи на големи парцели, които са накъсани от множество малки нивички, които са с неясна собственост и не се обработват. Това пречи на развитието на земеделието в България, прави го неконкурентно в световен план и го превръща в неатрактивен отрасъл. ”Трябва да направим нашата земя достатъчно ценна, с добавена стойност. Земя, която не е комасирана, няма поливни съоръжения и инфраструктура, не е ценна”, коментира още Цветанов. Фермерът е категоричен, че липсата на напояване на земята ( хидромелиорация ) пречи на ефективността и конкурентоспособността на българското земеделие.Сега само при 2% от земите са запазени напоителните системи.
Христо Цветанов коментира още, че земеделието в България е неатрактивен отрасъл, с неконкурентни цени на продукция и нерентабилно производство. Според последните данни само за три години броят на земеделските производители е намалял с около 30%. Масово се продават земи на фалирали селско стопански производители по данни от Регистъра на публичните продажби, обявен в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители Местното производство е скъпо и не може да се пребори с дотираната и евтина вносна продукция. При животновъдството основният проблем например е земеползването. За да могат да правят едно добро животновъдство, на стопаните им трябва земя, за да произвеждат фуражи, както и пасища. А това са важни неща, за да може да падне себестойността на произвежданата продукция.
„Инвестицията в земеделска земя става все по-нерентабилна, очаква се спадът на цената на земята да продължи. В някои райони земята вече поевтиня с 20%. Реалната цена в момента е около 350 лв/дка. Високата цена на земята води до фалити на производителите, защото стопаните купуват земи за високи цени на кредит и после не могат да си обслужват кредитите. В резултат масово се продават земи на фалирали земеделци от частни съдебни изпълнители. Вестниците са пълни с подобни обяви”,заяви още земеделският производител Христо Цветанов. Той обаче е категоричен,че земеделиеито ни има бъдеще, защото страната ни има огромен потенциал. Рецептата, която той предлага е да се търсят вариинти, при които да се дава повече добавена стойност за страната ни. Сега зърното се изнася в суров вид, вместо да се преработване тук и да му се дава добавена стойност, което на практика означава създаване на работни места и увеличаване на покупателната способност на хората. Срамота е да внасяме и да пием сок от моркови от Полша, след като и у нас може да се произвежда. Същото е положението и с лука, картофите и още ред други неща. За радост вече има зърнопроизводители, които залагат и на производсвото на плодове и зеленчуци. Това дава надежда, че в близките няколко години, стига наистана да се създадат добри условия за комасиране и поливане, биха се появили добри и големи стопанства, които ще произвеждат български пипер и патлджан, които са стратегическа суровина. Така българската лютеница наистина ще е направена от роден пипер, а не както е сега със стока от Македония и Гърция. Всичко обаче е въпрос на подпомагане и правилно изградена стратегия.
Предложената промяна
Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
“Чл. 3в (1) Право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване могат да придобиват физически и юридически лица, които са пребивавали непрекъснато или са установени в Република България повече от три години, непосредствено предхождащи годината на сключване на сделката.
(2) Юридическите лица с регистрация по българското законодателство по-малко от три години могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд за земеделско ползване, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерно дружество отговарят на изискванията по ал.1.
(3) При сключване на сделката за придобиване на право на собственост по ал.1 купувачите физически лица представят пред нотариуса декларация за произхода на средствата за придобиване на земята, а купувачите юридически лица представят пред нотариуса документ, доказващ произхода на средствата за придобиване на земята.“
Източник: www.zemia-news.bg