Нов регламент ще се бори с неравномерното разпределение на земеделските субсидии
Получаването на субсидии в бъдеще ще бъде свързано с възнаграждаване на земеделските стопани за предоставянето на екологични обществени блага. Всички плащания ще продължат да бъдат обект на спазване на определени екологични и други правила, отнасящи се до спазването на кръстосано съответствие.
Основното плащане след 2014 година ще бъде разделено на няколко основни елементи. Най-големият от тях е схемата за базово плащане (BPS). По този елемент могат максимално да се предоставят до 70% от размера на националния пакет - минус всички суми, заделени за допълнителни плащания (млад фермер, малки стопанства, стопанства в необлагодетелствани райони и преразпределителния елемент, както и "обвързаните" плащания.
Интерес представлява предоставената възможност от страна на ЕК за въвеждането на преразпределително плащане за първите хектари в земеделските стопанства. Според новия Регламент, страните - членки имат правото да използват преразпределителната плащане за първите хектара, като решат да заделят до 30% от ационалния пакет и го използват за допълнително преразпределение на субсидиите върху първите тридесет хектара (или до средният размер на стопанствата в държава - членка, ако по-висока от 30 хектар ).
Предвиждат и още мерки, които да се опитат да ограничат неравномерното разпределение на субсидиите. Предвижда се намаляване на плащането за големи ферми. Постигнато бе споразумение за задължително намаляване на плащанията за отделните ферми над 150 000 евро ("постепенно намаляване"). На практика това означава, че сумата на помощта, която всяко отделно стопанство получава като основно плащане, ще бъдат намалени с най-малко 5% за суми над 150 000 евро. С цел да се вземат предвид заетостта, разходите за заплати може да се извадят преди да се прави изчислението. Това намаление не трябва да се прилага по отношение на държавите- членки, които прилагат "преразпределителното плащане", при които най-малко 5% от националния им финансов пакет ще е заделен за преразпределение на първите хектара на всички ферми. Средствата заделени и генерирани от прилагането на този механизъм във всяка държава-членка ще трябва да се прехвърлят към съответния пакет за развитие на селските райони и могат да бъдат използвани без никакви изисквания за съфинансиране. Държавите-членки също имат възможност за ограничаване на сумите, които всеки отделен фермер може да получи за сумите над 300 000 евро, като всички плащания над тази сума след приспадане за заплати могат да бъдат пренасочени към ІІ стълб.
Преразпределителното плащане ще се изчислява чрез умножаване на първите 30 ха на всеки бенефициент със сбора от базовото плащане и добавката заделена за преразпределение, която не може да бъде по-висока от 65% от националното средното договорено плащане на хектар. Преразпределителното плащането може да се завършва при условие че това се прилага по еднакъв начин за всички земеделски производители в всички производствени групи. Държавите-членки трябва да гарантират, че разполагат с ефективни клаузи, които да предотвратят заобикалянето на този механизъм, чрез изкуствено деление на съществуващите стопански единици по начин, който да им позволи да се възползват от предоставената възможност за по-високи нива на подпомагане за първоначалните площи.
Показано е показано евентуалното разпределение на базовото плащане след 2013 г. при различни сценарии по отделни класове стопанства. Националният пакет на страната по І стълб прогресивно нараства до 2016 г, когато трябва да достигне тавана предвиден за страната, която ще бъде около 230 евро/ха, но в същото време зависи не само от националния финансов пакет, но и от заявената и оторизирана за плащане площ.
Трябва да се отбележи, че стопанската структура в страната непрекъснато еволюира, като броят на стопанствата намалява от 654 хил. броя през 2003 г. до 370 хил. броя през 2010 г., като 68% от стопанствата през 2010 г. са с стандартен производствен обем (СПО) до 2000 евро годишно и това са стопанства попадащи в групата до 10 ха. разполагаема земеделска площ. От тези около 250 хил. стопанства със СПО до 2000 евро, едва около 60 хиляди кандидатстват по СЕПП и получават субсидия до 500 евро годишно. Броят на стопанствата кандидатстващи за подпомагане по СЕПП е около 78 хил. през първата кампания 2007 г и нараства до 93 хил. през 2010 г., но броят им се уравновесява на нива около 83 хил. (2012) и се очаква да намалее до около 80 хил в следващите години. Делът на стопанствата до 10 ха представлява 94% от целия брой стопанства, възлизащ на 370 490 единици през 2010 г.
Малките по размер стопанства продължават да доминират в необлагодетелстваните и планински територии, както и в райони с интензивно зеленчукопроизводство, овощарство и тютюнопроизводство, което е техен отличителен белег.
И от Фиг.1 и 2 става ясно, че и при двата сценария границата на неутралитет от ефекта на прилагане на ПРП е около 1600 дка. Естествено, разликата при надбавка на ПРП от 10% и 50% води до по-високо подпомагане за първите хектари и то е по-силно отразено с по-висок % на преразпределение и подпомагане на единичното плащане.
При 10% надбавяне към единичното плащане по СЕПП за ПРП, необходимия бюджет заделен за ПРП е 11,3 млн евро, което се равнява на около 1,8%. При надбавяне от 50% за единица площ за ПРП, изискуемия бюджет ще възлиза на 8,8% от националния пакет за 2014 г.
В Табл.2 е показано разпределението на базовото и зелено плащане след 2014 г. при различните сценарии по отделни групи производства. Имайки предвид, че специализацията на стопанствата в страната е различно в смисъл, различно разпределение по класове стопанства, отделните производства ще получат различна стойност на директното плащане. С едни от най-високите нива при въвеждането на преразпределителния елемент биха били етерично-маслените производства, което се дължи на маломерните площи, обикновено попадащи до 30 ха в стопанствата кандидатстващи за подпомагане. Много близки до тях са интензивните производства на технически култури и картофи, зеленчуци и плодове, които се развиват преобладаващо в стопанства със заявена площ до 30 ха.
Стопанствата заявяващи затревени площи също биха се възползвали, като средното плащане ще бъде по-високо от средното непретеглено плащане, което се получава при различните сценарии. Имайки предвид, че затревените площи представляват през годините не повече от 7% от заявената за директните плащания площ и в същото време тези субсидии се получават от животновъдни стопанства, където производството е високо разходно, по-високите нива след преразпределението могат да бъдат оправдани. Единствените култури, които биха получили по-ниско субсидиране след преразпределението са зърнените и маслодайни култури. Това се дължи на съсредоточаване на тези производства в по-едри стопанства, което се продиктува от икономическата ефективност, която е по-висока при окрупнените структури.
На Фиг. 2 е показана проекция на заявената за подпомагане земя до 2020 г.
Трябва да се отбележи, че заявената за подпомагане земя по І стълб нараства непрекъснат с около 40-50 хил ха годишно до 2012 г., макар между 2008 и 2009 година да е отчетен спад в заявената земя. Трудно може да се даде обяснение на получения резултат през тези години, но известна причина трябва да се припише на засилване на контрола след 2009 г., които донякъде поставиха под контрол безразборното заявяване на земя за подпомагане.
В следващите години може да се очаква запазване на размера на земята, която ще се включва в системата за подпомагане, което се дължи на засилващата се популярност на субсидиите и интереса към подобна дейност. Наред с това, въвеждането на “зелен” компонент на плащането ще мобилизира земеделските производители да потърсят нови, неизползвани до момента поземлени ресурси, за да компенсират изискването за тези 5 до 7% зелени площи, които трябва да присъстват в обработваната от тях земя, когато става дума за масовите зърнени и маслодайни култури. Засилен интерес има и към постоянните затревени мери и пасища, които поради несъвършенства и пропуски на съществуващата регулаторна база са атрактивни за заявяване от различни бенефициенти. Моделната функция на площта, която при различните три сценарии се очаква да бъде заявена в следващите години е оценена на около 3,85 млн. ха през 2020 г., което неминуемо свидетелства за продължаване възходящото развитие на земеделието, страдащо до момента от известна едностранчивост по отношение на производствената си структура.
При различните сценарии ефектът от преразпределението върху подпомагането на различните класове стопанства и производства ще бъде различен. С най-високо базово плащане ще бъдат етерично-маслените култури, заедно със зеленчуци, плодове, затревени площи и технически култури с картофи. Самото въвеждане на преразпределителното плащане може да съиграе положителна роля за допълнителен стимул към интензивните производства на българското земеделие, които през всички години след 2000 г., а и преди това или намаляват или се задържат на относително ниски нива.
Въвеждането на преразпределителното плащане придава опция за неприлагане на таван на плащанията в случай, че поне 5% от националния пакет се заделя за осигуряване на това плащане. Необходимият бюджет за осигуряване на ПРП ще възлиза на 1,8% от националния пакет при 10% надбавяне към единичното плащане по СЕПП, което е под 5% изискване за заделяне на бюджет за преразпределение от националния пакет. Обобщено казано, всеки процент надбавяне към плащането на площ води до увеличаване на бюджета за ПРП с 1,13 млн. евро. По този начин, за да се достигне осигуряване на бюджет от 5% за ПРП са необходими минимум 28% надбавяне към единното плащане по СЕПП.
Източник: www.trud.bg