http://www.zemia-news.bg/index.php/zemedelie-2/16126-облекчения-за-промяна-на-предназначението-на-земеделски-земи.html

Интервю на Спас Панчев, зам.-председател на Комисията по земеделие и храни на НС, за проведеното публично обсъждане на Споразумението за партньорство на България с Европейската комисия за програмния период 2014-2020 г..

Господин Панчев, какво предвижда споразумението най-общо в сектор „Земеделие”, ще даде ли новият програмен период финансова свежест на българското земеделие?
Спас Панчев: Удовлетворен съм, че Министерство на земеделието и нашето правителство успя да договори едни добри суми за развитие на отрасъла за следващите години - от 2014 до 2020 година. И може би, за да не сме голословни да кажа, че за развитието на селските райони в този период има предвидени средства в рамките на 2,9 милиарда евро, което е една сериозна сума, близо 6 милиарда лева, които ще отидат за развитие на този бранш, на селските региони и ще дадат една добра възможност за развитие на нов бизнес, за разкриване на нови работни места. Бих искал да спомена, че в тази сума най-голяма част е за инвестиции в материални активи. Близо 1,5 милиарда лева ще отидат за инвестиции в материалните активи. Близо 1,25 милиарда ще отидат за основни услуги и обновяване на селата и селските региони. Много пари са заделени, близо 600 милиона за агроекология и климат и още толкова за плащания за региони, изправени пред природни или други специфични ограничения. Има предвидени средства както за млади фермери, така и за хуманно отношение към животните., по Мярка 19, „Лидер” – техническа помощ, обучение, трансфер на знания, консултантски услуги. Почти във всяка сфера има предвидени средства и възможности. Хубаво е да кажем на хората, които се занимават с лозарство и винарство, че и в този програмен период има предвидени 250 милиона лева за развитие на отрасъла. За рибарство и аквакултури искам да информирам, че все още не са завършили преговорите и не може да се ангажираме с някакви цифри, но и там ще има достатъчно средства за развитие на сектора.

Водещ: Отдавнашната болка на българските фермери и земеделци е, че не получават субсидии еквивалентни на тези с колегите им в другите европейски страни. Има ли шанс през новия програмен период субсидиите да се изравнят?
Спас Панчев: За съжаление, това няма да се случи, въпреки нашето настояване. Средствата, които ще получат нашите земеделски производители са по-малко от това, което получават по-старите държави-членки на Европейския съюз (ЕС), но са една сериозна сума, която би дала възможност за развитие на сектора в различни направления. И тъй като в тези пари не споменавам това, което България ще предложи като директни, национални доплащания, искам да кажа, че още 1 милиард ще отидат като национални доплащания. Пари, които държавата ще даде за още малко помощ на тези отрасли. Тя ще продължи да изплаща на единица площ средства, които ще бъдат в рамките на 30 лева на декар. Ще продължи да дава пари за подобряване качеството на плодове и зеленчуци, сумата е около 38 милиона лева за тази година. Също така около 263 милиона лева ще бъдат разпределени като национални доплащания на хектар земеделска земя за тютюн, отглеждането на говеда и биволи, овце и кози. Така че могат земеделските производители да разчитат на сериозна помощ и да развиват техните стопанства, така че България отново да има подобаващо място в този сектор сред страните от Европейския съюз (ЕС).

Водещ: И понеже заговорихме и за националните доплащания, които успоредно ще вървят с европейското финансиране, как ще се развива българското тютюнопроизводство в този програмен период – само на национални доплащания ли ще разчита?
Спас Панчев: За съжаление никоя от държавите в Европа не можа да се пребори да има европейско финансиране на производството на тютюни, същото е и с България. Но нашето правителство, Министерството на земеделието е предвидило средства за подпомагане на това производство и в следващия програмен период ще има заделени пари, с които ще се подкрепя производството на тютюн и този бизнес, в който са ангажирани около 200 хиляди български граждани.

Водещ: Г-н Панчев, бихме ли могли да направим сравнение как финансовата рамка за сектор земеделие в този програмен период се съпоставя с предишните суми, с които сме разполагали за периода до 2013 г.?
Спас Панчев: През този период има увеличение в сравнение със сумите, които получавахме в периода 2007 - 2013-а, така че помощта, която ще се окаже през следващите години, ще бъде голяма. По-големи суми ще бъдат разпределени за развитието на младите фермери, организацията на сдружаване между фирмите и създаване на пазари, много пари ще има за пътища, канализация в селските региони, за да може да се подобри околната среда и атмосферата, ще има пари също п за туризъм, за религиозни паметници, за църкви и т.н.

Водещ: Да разбираме ли, че в този документ има глобални разчети, но не и детайлни по сектори, те предстоят да бъдат направени, след като бъде приет цялостният документ?
Спас Панчев: Парите като цяло от тези близо 3 млрд. евра, за които казах, са разпределени по мерки и се знае границата, в която ще бъдат разпределяни сумите. Знае се също в различните мерки, кой ще има право и на какви суми. Например за инвестиции в материалните активи ще се получават минимално по 10 хиляди евро, като максималният размер на разходи за един кандидат могат да стигнат до 3 милиона евро за целия период на време на подпомагане и около 3500 български земеделски производители ще получат средства, за да могат да развият своята дейност. Няколкостотин предприятия ще бъдат подпомогнати за инвестиции, свързани с тяхната дейност. В програмата „Млад фермер”, която включва производители на възраст между 18 и 40 години , ще продължи практиката за подкрепа с 25 хиляди евро за всеки млад фермер, който участва в тази програма. Като пак остава изискването първото плащане да е половината от тази сума, а второто да се изплаща, след като започне коректно да се изпълнява дейността. Очакваме в тази група да попаднат над 1500 млади фермери, които да могат да получат средства. Стана дума за това, че има доста пари, заделени за хуманното отношение към животните и над 3 хиляди животновъдни стопанства ще бъдат финансирани да подобрят условията за отглеждане на животните, за по-безопасни условия на труд. И може би да кажа, защото споменах за това, че могат да се създават групи и организации на производителите, че създадени по този начин, те могат в един петгодишен период да разчитат на средства, като първата година това са около 100 хиляди евро, следващата година - 90, 80, 70, 60, така че към 400 хиляди евро такава група може да получи пари и с тях да развият дейността и да създадат по-добри условия и възможности както за производство, така и за търговия.

Водещ: Да се надяваме, че следващият програмен период, чрез това споразумение ще бъде стъпка към европеизиране на българското земеделие…
Спас Панчев: И аз така го отчитам, точно го казахте. И се надявам, че както държавата си осигури добри условия за усвояване на средствата, така и ще има достатъчно кандидати, които да разчитат на тези средства, за да развиват дейността си.

Източник: www.24chasa.bg