По-високите ренти ще върнат доверието в кооперациите

Проф. д-р на икономическите науки Атанас Ганев

Като правило, земеделските кооперации провеждат своите годишни отчетни и отчетно - изборни събрания през месец март и април. Общото събрание решава всички основни производствено – икономически и социални въпроси и ги отразява в своя устав съгласно законът за кооперациите. Въз основа на този закон и на закона за арендата в земеделието член- кооператорите имат право да получават рента за земятата и дивиденти за дяловият си капитал. Рентата може да бъда в пари, натура и смесена. В натура се получава зърно, олио, грозде и други продукти в зависимост от производственото направление на кооперацията ( чл. 9,ал. 3 ) от Закона за кооперациите. С това кооператорите заодоволяват до определена степен своите и на семействата си нужди. Сега вече не се спори по това да се плаща или не рента за земята. А беше време, когато редица кооперации изобщо не се заплащаха нормална рента на своите членове. От това хората недоволстваха и главно по тази причина напускаха сдруженията.От тази гледна точка дълг сега на ръководствата на кооперациите е задълбочено да анализират проблемите и да търсят обективни решения,които да от полза за членовете на кооперацията. Само така може да се повиши интереса на хората към кооперациите и те да се върнат отново в тях.

Преди време в столичен ежедневник бе отпечатана инересна информация относно какъв е бил средния размер на рентата в лева на декар през годините 2005-2006г. и до 2012-2013 г. Средната рента на декар в лева е от 10 до 33 лева декар , като увеличението е повече от 3 пъти. Показани са и големите различия в големите кооперации. В Шуменска област например са сключени арентни договори и за 150 лв на декар. Наемът за дка земя от общинския фонд в село Никола Козлево е достигнал 113 лв. , в село Хитрино 101 лв. за декар. Най- често рентата в този район е 50-60 лв. на декар . В Добруджа рентата стига до 100 и повече лева , а във Видин рентата се заплаща в натура като се дава 10% от средния добив на пшеницата. Значителни различия има в страната и по отношение размерите на дивидентите за дяловия капитал на кооператорите.Той се движи от 10 до 30 % . Вижда се, че проблемите са много и не съвсем лесни за решаване, но друг изход няма. Затова ще направя някои разсъждения и предложения в тази насока, като опит за по-справедливо решаване на тези проблеми и като основа за обсъждане в кооперациите и техните съюзи.

Размерът на рентата обикновено се определя от производственото направление на кооперацията и структурата на производство. От тези неща зависят и производствените разходи, както и дивидента от реализираната печалба през годината. Да вземем например практиката рентата да се дава като част от добива на пшеницата, защото тя е произволна величина от дохода на единица площ в стойност. Вярно е, че сега зърнените култури са основното производство в кооперациите. Те имат по-висока рентабилност, но ниска доходност. От друга страна интензивните култури-зеленчуци, плодове, грозде, маслено-етерични култури като слънчоглед, рапица и други култури, имат много по-висок доход на единица площ. Практиката показва, че производствените разходи-торове, препарати, семена, гориво и други се движат като правило между 40% и 50 % на декар. Ако например доходът от един декар е 100 лева, а разходите са 40 лева, останалите 60 лева са 30 лева за рента и 30 лева за заплащане на труда. Сега в страната тези показатели са достигнати. От тук нататък колкото повече се повишава доходът от единица площ, толкова ще нараства и размерът на рентата. Във всички случаи обаче трябва да върви към много по-висок размер на рентата. Само така ще се повиши интересът на хората към кооперацията и те ще бъда доволни. Частните арендатори тези проблеми не ги вълнуват. Те се интересуват преди всичко от печалбата.

Източник: www.zemia-news.bg