Земята като горещ картоф

Мине-не мине година, и в публичното пространство лъсва идеята за данък върху земята и за закон за комасацията. Наистина малките парчета трудно се обработват. Самото общуване с множество собственици, които във всеки момент може да се изметнат, изначално блокира намеренията да се правят сериозни инвестиции.

Даже оборският тор се оказва излишно вложение, защото той подхранва посевите в продължение на 4 години, а наемателят изобщо не е сигурен дали толкова време ще стопанисва мястото.

Нивите у нас са най-евтини в Европа, защото са разпарцалосани. Средно 5,5 дка е земеделският имот в страната ни. Средната цена на един декар пък е 350 лв. В Холандия примерно на собственик се падат по 76 дка. Но там декарът върви по 3000 евро.

В същото време има сериозни пространства, които стоят безстопанствени. В последните години много нашенци живеят зад граница, но си пазят като очите по няколко декара от дядо на село. Какво може да ги провокира да се разделят с наследството си?

Може и логично да звучи въвеждането на налог върху нивите, но отсега се вижда, че това няма как да се случи поне в обозримо бъдеще. Защото въпросът е сто процента политически. А когато се намеси политиката, сметките са други - дали това няма да отвее партията от сцената.
Земеделската земя е горещ картоф, който никой в годината на избори няма да иска да преглътне и даже да подухне.
Тогава защо се подхваща темата? За да покажем на бизнеса, че разбираме къде точно го боде в петата, или има и още нещо?

Но същият този бизнес напоследък е по-развълнуван от по-делнични неща. Например доста се позабави кампанията по заявяване на площите за субсидии. А наредбата, която определяше правилата за агроекологията, за две седмици беше променена два пъти. Сега се очаква поредното доизкусуряване. Фирмите - малки и големи, питат кой ще понесе вината, че 1200 проекта бяха затлачени повече от половин година в Държавен фонд „Земеделие“. И дали догодина през юни, когато хората трябва да са изпълнили всички условия, няма да се окажат в небрано лозе.

Лозарите пък се чудят какво точно се случва с техните пари. Нали Брюксел даде зелен сигнал за винарската програма още през есента на миналата година?
Като за финал - явно въпросите са повече от отговорите. Така че, господа в парламента, карайте поред. А за данъците, както казваше един ваш предшественик с корона: „Когато му дойде времето.“

Източник: www.pressadaily.bg