Бюджетирането на Програмата за развитие на селските райони не е в интерес на земеделските производители

Десислава Танева, депутат от ГЕРБ, интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Темата за проблемите в земеделския сектор остава във фокуса на общественото внимание. От ГЕРБ вчера алармираха, че на България не са били възстановени близо 390 милиона лева, разплатени по Програмата за Развитие на Селските Райони (ПРСС) и настояха да бъде направен нов бюджет на програмата. Повече за притесненията на опозицията слушаме от депутата от ГЕРБ Десислава Танева. От ГЕРБ заявихте, че искате дебат по програмата за развитие на селските райони, какъв да бъде този дебат и на какви резултати се надявате?
Десислава Танева: Това е изключително важно и на държавата не й остава много време да бъде проведен, да бъде постигнато възможното съгласие между отделните браншове и да бъде пребюджетирана програмата. Това, което ни е предложено в момента като бюджетиране, като мерки- сред тях има и добри мерки, включително и наши предложения за отделни мерки, които са взети под внимание, но бюджетирането категорично не е в интерес на реалния земеделски производител. Който трябва да стане конкурентоспособен, пазарноориентиран, устойчив в развитието си и наистина конкурентоспособен на общоевропейския пазар и неговите конкуренти, европейските фермери. Ние настояваме за пребюджетиране и ние сме посочили и конкретно становище от мерки, които са насочени към подпомагане на различни услуги като консултантски на земеделски производители, информационни, обслужващи, обучителни, ако щете, включително има и подмерки за рекламиране на потреблението в селските райони. Нали не ви изглежда сериозно в отдалечените, необлагодетелствани селски райони, да се субсидират и дават средства за рекламиране на потреблението?! В този смисъл категорично настояваме за пребюджетиране на програмата. Нещо повече, включително и на парламентарен контрол, когато сме задавали въпроси за земеделието на министъра Греков и му отстоявахме същата теза, и самият той призна, че следва да има пребюджетиране. И ние се надяваме това да стане и програмата за развитието на селските райони, която по думите на ресорния зам.-министър Явор Гечев ще бъде изпратена края на май за окончателно одобрение, да бъде с нови бюджети по предложените мерки. А някои от предложените мерки например може да се променят или да отпаднат.
Водещ: Вие заявихте, че трябва да бъде по-конкурентоспособен пазарът, защо той не е такъв сега?
Десислава Танева: Не, става дума за структурата на българското земеделие и това, че огромен брой от земеделските производители, над 100 хиляди, са малки фермери, които са неустойчиви на пазара по простата причина, че тяхното производство е малко по обем и всяко малко разместване или проблем на пазара се отразява на такива малки производители като създава риск за самото им оставане като такива. Ето защо програмата трябва да е насочена към подкрепа във всички инвестиции в реалните земеделски производители, които биха довели до по-висока ефективност на самото земеделско производство. Като технология, като видове насаждения, сортова структура на производство. Ако щете, възможност за разширяване на обема на дребните фермери. Така че независимо от това стопанската година дали е с неблагоприятни климатични примерно условия, от това има последици, или има на пазара някакви изключения, които са довели до някакъв срив на цени, да ги направи устойчиви в дългосрочен план и конкурентоспособни. Ние работим за този новия програмен период в условията на намален бюджет по втори стълб, по програмата, 320 милиона евро. Какво трябваше да се направи, за да не се ощети реалното българско земеделие, реалния български производител? Да се направи анализ кои мерки не са довели до целите, които сме имали при първата програма. Те не са били коренно различни, защото тази програма за развитие на селските райони е програма за развитието на конкурентоспособно, пазарноориентирано и устойчиво земеделие. Сегашният програмен период има същите цели. И всички мерки, по които е имало изкривявания, веднага давам пример. Техническа помощ. За какво бяха средствата за техническа помощ? За обучения, семинари. Независимо при кое правителство и власт беше, едни от най-големите скандали не станаха ли със средствата за техническа помощ? За какви реклами са изхарчени, социални мрежи и други подобни. Значи, много по-нормално е да има намаление на бюджетите в подобни мерки и да се компенсира това намаление на реалните производители. Давам и другия пример – мярка „Млад фермер“. Бюджетът е отрязан повече от два пъти. Това нормално ли е, при условие, че акцентът на общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период са младите и малките фермери. Не мисля, че това е нормално. Друг е въпросът, че при нас имаше изкривявания за начина на прилагане на мярката „Млад фермер“, което доведе на последните приеми масово проектите да са калифорнийски червеи. Но това е въпрос на национална рамка, законодателство в съответната наредба, която бе поет ангажиментът да се промени, така че следващите проекти да са насочени към производства, които са приоритетни за страната. Същия пример мога да дам и с другите мерки, които се радваха на най-голям интерес и които бяха за реалните земеделски производители – 121 мярка, 123 мярка за инвестиции в предприятията за преработка на земеделски суровини. Бюджетите на тези две мерки и „Младият фермер“, като включа, намалението е 800 милиона лева. Просто няма да намерите браншова организация, която е на реални земеделски производители, да одобри такова бюджетиране.
Водещ: По темата за малките фермери, които споменахте неведнъж, министър Греков заяви, че в следващата програма за селските райони са предвидени начини за субсидиране на опаковането на продукцията, както и създаване на тържища, където да се предлага тяхната продукция. Според вас това как ще се отрази на българските земеделци и какво евентуално трябва да се направи по въпроса?
Десислава Танева: Пътят, един от начините за подобряване на устойчивостта на малките фермери, е стимулиране на тяхното обединяване и скъсяване на веригата на доставка на крайния потребител. И това, което е казал министър Греков, наистина е така с програмата, предвидени са такива мерки. Предвидени бяха и в предната програма, очевидно крайно недостатъчни за стимулиране на обединяването и създаването на организации. А в тази програма има и предвидени даже две мерки, като нашето становище е, че трябва да остане в една, тъй като те се извършват тези пазари за плодове и зеленчуци с обществени функции и е добре като допустими разходи да се включат в общинските мерки подпомагането на такива пазари за плодове, на които средните земеделски производители, а по принцип земеделските производители да предлагат пряко продукцията си. Това е практика, опит, който съществува в други страни от Европейския съюз, включително и съседни на нас. Това са наистина част от мерките и са добри и следва да бъдат приложени за стимулиране и обединяването на дребните производители. Това е проблем, който не може да бъде решен за една година, за две, но трябва да бъдат създадени инструментите, които стимулират решенията на дребните да се научат да се обединяват в организации. По принцип това е манталитет на българина, винаги имаме няколко асоциации, няколко организации, като се съберат трима души, се карат кой да е началникът. Това го казвам с чувство за хумор, но е така. И в този смисъл тези мерки са добри и трябва да бъдат приложени. От министерството обявиха една друга мярка, като говорим за малкия фермер, която разбуни духовете в сектора и тази мярка е по т.нар. първи стълб, които са директните плащания, пакетът директни плащания. Новата ОССЕ най-доброто от нея според мен за новия програмен период е това, че е много по-гъвкава от предходната и дава възможност на всяка държава да си избере според нейните национални приоритети как да прилага в конкретния случай първи стълб. Различно от програмата за селските райони, по която говорихме до момента, една от мерките е прилагането на плащане на дребните фермери от 500 до 1250 евро. Специално внимание искам да обърна на това, защото посланието беше повече политическо, не коментирам с какви цели, дали то е с предизборно или друго, всяка политическа партия сама определя, разбира се, политическите си послания, но това създаде едно очакване не само у дребните земеделски производители, но и у дребните собственици на земи от 10-20 декара, дори които не ги обработват, че ще получат 2500 лева само като отидат и очертаят земите си. Това доведе включително и до първи сигнали за декомасация на комасирани вече за ползване земи, което би се отразила неблагоприятно върху ефективността на земеделското производство. В този смисъл настояваме спешно Министерството на земеделието и храните да излезе с националните условия за прилагането на тази мярка. И това може да си го реши държавата. А именно, има ограничение, тези дребни фермери трябва да обработват от 5 до 60 декара, не може с 1-2 декара някой да разчита, като си стои в офиса на компютъра и някъде има наследствени два декара, че ще получи тези пари. Второ, да са регистрирани земеделски производители. Да генерират доход, който се установява по съответните икономически единици за очертаните площи и това да е за целия период . За да гарантираме, че това преференциално подпомагане на дребния фермер ще отиде точно за дребния земеделски производител, а не за дребния собственик на земеделска земя, а друг да се грижи за обработката. Т.е. това е основна мярка, която да подкрепи дребния фермер, акцент в политиката и на новата ОСП, на реалния дребен фермер, т.е. този, който реално обработва земи и тази мярка ще го облекчи административно относно обслужването. Знаете, че за земеделските програми винаги от всички производители е имало оплакване, че са трудни за администриране, обслужване. И второ, това плащане, разбира се, е малко по-високо отколкото общата схема за единно плащане на площ и това е подкрепа за тях, като устойчивост на пазара, която следва да имат, за да съществуват. В този смисъл, много е важно да се знае, че тази мярка може да се прилага от 2015 г., но държавата трябва да определи условията, при които ще я прилага. Защото в обратния случай масовото разбиране, което се прие от хората в селските райони, беше имаш 1-2 декара градини и чакаш 2500 лева, имаш 10 декара, отиваш, вземаш си ги от арендатора, чертаеш си ги, това ще доведе до застъпвания, до санкции и всичко, което ние наричаме хаос.
 

Източник: www.focus-news.net