Зелените изисквания за фермерите от 2015 г.
От 2015 г. Европейската комисия (ЕК) променя правилата за директните субсидии за фермерите, като въвежда задължително зелени плащания и дава възможност на държавите да избират дали да сложат таван на плащанията за големите стопанства, или да осигурят по-висока от средната сума за малките. Освен това всяка държава може да избере прилагането на различни схеми доброволно за обвързани с производство плащания, подпомагане на най-малките производители и др. Затова какво представляват отделните схеми и кое е по-добре за България потърсихме мнението на Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. В предходното правителство тя беше зам.-министър на земеделието и пряко участваше в преговорите в Брюксел за новите правила.
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – основна схема
Схемата се прилага и до момента в България. Плащането се предоставя за всеки допустим хектар, деклариран през съответната година, и не е обвързано с вида и количеството на произведената продукция. Размерът се изчислява, като всяка година годишният финансов пакет се раздели на общия брой хектари, които отговарят на условията за подпомагане и които са заявени по СЕПП. Допустими за подпомагане са обработваемата земя, постоянно затревените площи (пасища, мери и ливади), трайните насаждения и семейните градини. На този етап ставката може да се определи само индикативно, при положение че от финансовия пакет за всяка година се приспаднат схемите, които ще прилагаме (задължително зелените плащания и плащанията за млади земеделски производители, евентуално и преразпределителното плащане и доброволните схеми, които изберем).
Намаление на плащанията (таван на плащанията)
Европейското законодателство предвижда директните плащания на един бенефициент за дадена календарна година в размер над 150 хил. евро да се намалят най-малко с 5%. Държавите могат да извадят свързаните със селскостопанска дейност заплати, които действително са заплатени и са декларирани от земеделския стопанин през предходната календарна година, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост, от размера на директните плащания, които се предоставят на земеделския стопанин.
Преразпределително плащане
Като алтернатива на тавана България може да приложи т.нар. преразпределително плащане, което представлява допълнително плащане за първите хектари на всяко стопанство, като числото не надвишава 65% от националното или регионалното средно плащане на хектар. Броят на хектарите, за които може да се дава преразпределително плащане, не трябва да надхвърля 30 хектара за България. Максималният размер, който България може да плаща за първи хектари, е около 148 евро на хектар (в зависимост от броя на хектарите, които ще се заявят през 2015 г.). Тази схема се приложи за кампания 2014 г. с бюджет 53.634 млн. евро, за който няма ясна обосновка от страна на земеделското министерство, като ставката за първите 30 ха е в размер на 15 лв./дка. Предстои вземане на решение дали да се продължи схемата по същия начин и в следващите години.
Според нас въвеждането на преразпределително плащане ще има много силен положителен ефект върху доходите на малките и средните производители и ще подпомогне подобряването на ефективността и качеството на тяхното производство. Над 94% от производителите ще получат по-голяма субсидия на единица площ, ако България избере да въведе схемата за първите хектари в сравнение с избора на намаляване с минимум 5% на плащанията над 150 хил. евро. В същото време този голям процент земеделски производители обработват само 1/5 от земята, като останалите обработват над 80% от допустимите по СЕПП площи, като за тях изборът на схемата за преразпределително плащане ще е с финансово неблагоприятен резултат в сравнение с избора на варианта с намаляване на плащанията над 150 хил. евро. Трябва да отчетем също, че намаляването на субсидията върху близо 80% от земеделските земи неминуемо ще се отрази негативно върху цените на рентите, върху доходите на големите земеделски производители, които развиват икономически ефективно земеделие и реално осигуряват продоволствената сигурност на страната.
Плащане за дейности, които са благоприятни за климата и околната среда (зелено директно плащане) и са задължителни от 1 януари 2015 г.
Съгласно регламента земеделските стопани, които са допустими за подпомагане по СЕПП, ще са длъжни да спазват на всички свои хектари, допустими за подпомагане, следните зелени практики:
а) диверсификация на културите
Когато обработваемата земя в стопанството е между 10 и 30 хектара, на нея трябва да има най-малко две различни култури, а при повече от 30 хектара - най-малко три. Основната култура не трябва да превишава 75% от земята.
б) поддържане на съществуващи постоянно затревени площи
Държавата определя екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по "Натура 2000" и може да определи и допълнителни зони извън "Натура", като въвежда забрана за разораване на тези площи от стопаните. Съгласно оценката на ЕК за България е изчислено, че стопаните няма да правят допълнителни разходи за поддържане на ПЗП през новия програмен период. Важен е обхватът на слоя постоянно затревени площи, който МЗХ следва да създаде, тъй като знаем, че има разминаване в начина на трайно ползване на земята по скица и реално. Освен това е важно да се възползваме от новото определение за постоянно затревени площи и да включим повече площи, които могат да бъдат допустими за подпомагане (такива, в които преобладават храсти и дървета)
в) наличие на екологично насочена площ (ЕНП) в рамките на земеделската площ
Ако заявените за подпомагане от един стопанин земи са с размер по-голям от 15 ха, минимум 5% от тях трябва да бъдат поддържани като една или повече от следните ЕНП:
- Земя, оставена под угар, на която не се отглежда земеделска продукция
- Тераси
- Елементи на ландшафта – синори, естествени езера, група от дървета с максимална площ 0.3 ха, редица от дървета с определи параметри и т.н.
- Буферни ивици;
- Горско-земеделски системи
- Ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори между 1 и 10 м
- Площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация
- Залесени площи по ПРСР
- Площи с междинни култури или зелена покривка, получени в резултат на посев и покълване на семена (не включват площи, засети със зимни култури, които се засяват обикновено през есента с цел получаване на реколта или използване като паша).
- Площи с култури, които обогатяват почвата с азот. България трябва да състави списък на азотфиксиращи култури, които обогатяват почвата с азот и местата, на които могат да се отглеждат тези култури.
С оглед на различните видове ЕНП и с цел по-лесното им измерване България трябва да използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, като например за площи с азотфиксиращи култури, обогатяващи почвата с азот, тегловният коефициент е 0.7 и следователно 1 кв.м ще се равнява на 0.7 кв.м ЕНП. Бюджетът за зеленото плащане е 30% от националния пакет за директни плащания, определен за всяка година до 2020 за България.
Държавите могат да дадат възможност на земеделските стопани да избират дали да изпълняват зелените изисквания, или да прилагат еквивалентните практики чрез мерките за агроекология и климат по ПРСР или сертификационни схеми. Считаме, че България трябва да се възползва в максимална степен от възможностите за зелени практики. Диверсификацията няма да бъде проблем за българските земеделски стопани, но екологично насочените площи определено ще ги затруднят, затова не следва да ограничаваме списъка с ЕНП, за да имат земеделските производители възможност за по-голям избор при формирането и поддържането им в своите стопанства.
Източник: www.capital.bg