Тежка ще е жътвата за земеделците
Прогнозите на министерството на земеделието за реколтата от пшеница тази година показват, че ще бъдат прибрани около 5 млн. тона. При ечемика прогнозите са за 700-800 хил. тона, това заяви на 18 юни 2014 г. аграрният министър Димитър Греков при откриването на жътвената кампания в Долна Оряховица. „Въпреки неблагоприятните климатични условия посевите се намират в добро състояние и това дава надежда за стабилни добиви,” обясни Греков. Седмица по-късно обаче картината в страната ни е коренно различна от добрите пожелания на министъра. За съжаление природата си каза тежката дума и така постави тазгодишната жътвена капмания на сериозни изпитания. “Редукция на реколтата ще има - след трудната есен на 2013
г. и тежките обработки тогава, имахме благоприятна, мека зима с валежи, която компенсира изоставането в развитието на пшеницата. Пролетта бе необичайно хладна за България и поройните дъждове и градушки в Североизточна и Северозападна България засегнаха голяма част от площите. От друга страна дъждовната пролет бе инкубатор за болести и неприятели, с които водим постоянна борба. И ако преди това се изчерпваше с обеззаразяване на семената, сега посевите бяха третирани неколкократно. Появиха се и нетипичните за нашата страна икономически важни болести като жълта и кафява ръжда, така че намаление в реколтата ще има“, коментира новата ситуация в земеделието заместник -председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Според него нереалистични са прогнозите на земеделското министерство, че при жътвата ще бъдат прибрани около 5 милиона тона пшеница. “Това са бомбастични цифри, за които имахме надежда до април-май”.
На проведеният консултативен съвет по зърно в началото на тази седмица аграрния министър проф. Димитър Греков обяви, че общият размер на засегнатите от поройните дъждове и градушките площи е 357 000 дка. Не всички обаче са напълно унищожени, в голяма част от тях има само полягване на пшеницата. Той заяви,че до този момент напълно пропадналите площи възлизат на 59 874 дка Според изчисленията на аграрното министерство загубите няма да се отразят на зърнения баланс на страната.
Проблем с вътрешния баланс не може да има, тъй като повече от половината пшеница отива за износ, винаги може да се внесе, смята Ангел Вукодинов. Той призова да не се създава паника, тъй като се очертава по-малко количество пшеница с по-висока себестойност, но проблемът е основно за производителите. За него на този етап най-важен е въпросът с изкупната цена на житото. “Надявам се да е по-висока, за да можем да си покрием разходите“, коментира производителят. Очакванията са тези цени да са около 280 лв.
за тон.
За по-малко от 20 дни ситуацията на зърнения пазар в страната рязко се влоши и от 330-340 лева за тон цената на пшеницата от нова реколта до пристанищата падна на 305-310 лв. Основната причина за тази промяна е ситуацията на международните пазари и очакваните добри зърнени реколти в Европа, черноморския регион и САЩ, съобщи Христо Цветанов, член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации и земеделски производител от Свищовско. Родният пазар изцяло се влияе от световните цени на зърното, затова фермерите са разтревожени от този спад. Още повече, че и заради неблагоприятните климатични условия разходите за производство тази година доста се раздуха. Ако изкупните цени продължават да падат, себестойността за производство би надвърлила приходите от продажби, предупреждава фермерът. При 500 кг зърно от декар и около 270 лв. за тон изкупни цени от производител във вътрешността на страната приходите се изчисляват на около 135 лв. от тон, при средни разходи от около 150 лева, сочат разчетите. Единственото спасение за покриване на този дефицит са европейските субсидии, които за декар тази година ще бъдат около 35-40 лева.
През юни след кратък период на затишие цените на основните зърнени култури на международните пазари подновиха стръмния си низходящ тренд, обусловен от депресиращото влияние на фундаменталните фактори, съобщиха от Софийската стокова борса. Падането на цените на зърното започна от Чикаго, след като бе оповестен докладът на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс. Прогнозата на USDA за глобалния добив на пшеница през 2014/15 г. беше увеличена с 4,6 млн.т - до 701,6 млн.т, а това е само с 12 млн.т (1,8%) по-малко в сравнение с рекордния резултат от 2013/14 г. и е с 45 млн.т над ожънатото през 2012/13 маркетингова година. От USDA коментират, че за по-благоприятната прогноза основна заслуга имат ЕС, Русия, Индия и Китай. В новата редакция на баланса за 2014/15 г. оценката за реколтата от пшеница в ЕС е увеличена с 1,4 млн.т, до 146,3 млн.т, с 3 млн.т повече в сравнение с текущия сезон и с 12,4 млн. т (с 9,3%) спрямо 2012/13 г. Добивът на пшеница в Румъния и България вече се оценява на 7,6 млн.т и 4,9 млн. т съответно в сравнение с 7,3 млн.т и 4,6 млн.т, очаквани преди един месец.
Прогнозата за глобалното потребление на пшеница през 2014/15 г. обаче е увеличена само с 3 млн.т – до 699 млн.т, което означава, че и през новия сезон ще има изпреварващо развитие на производството в сравнение с потреблението. В същото време, очертаващото се рязко намаление на световната търговия (от 162 млн.т на 152,1 млн.т) предполага увеличение на крайните запаси от 186,0 млн.т на 188,6 млн.т (175,3 млн.т – в края на 2012/13 г.), а това определено ще окаже сериозно влияние върху продължаващия спад на цените,коментират експертите от Софийската стокова борса.
Цените на пшеницата падат заради намесата на Украйна на Европейския пазар, обяви след проведения през тази седмица председателят на Консултативния съвет по зърното Мариана Кукушева. Причината е, че Украйна вече е равнопоставена по отношение на европейския пазар, а Черноморският регион продължава да диктува цените. Според Мариана Кукушева тази година се очакват по-ниски изкупни цени на зърното в региона. В световен план пък зърнената реколта е по-богата от миналогодишната. Изкупните цени на пшеницата от старата реколта в Русия и Украйна плавно се плъзгат надолу, но на експортния пазар вече се предлагат значителни количества украинска и руска пшеница от новата реколта и то на много по-ниски цени. Според търговски източници руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 11,5% се котира на база FOB Черно море по $240 – 245/т, а зърно с протеин мин. 12,5% – 248 - 253/т FOB за товарене юли-август. Към момента в България не се търгува нова реколта.
През изминалите две седмици цените на пшеницата в Черноморския регион продължиха да падат и достигнаха средни нива: Украйна - 253 щ.д. (270 щ.д. юни 2013 г.), Русия - 255 щ.д. (265 щ.д. юни 2013 г.), Унгария - 203 щ.д. (217 щ.д. юни 2013 г.). На годишна база намалението е както следва: Украйна - 6 %, Русия - 4 %, Унгария - 6 %. Понижението в стойността на българската пшеница в рамките на една година е с около 10 % и е съответстващо на ситуацията в международен план. Очевиден е фактът, че цената на пшеницата в България зависи от световните нива и най-вече тези в черноморския регион. Последните данни са, че българската пшеница се продава за 280 лв. за тон, съобщи още Мариана Кукушева. Към момента прогнозата е, че ще бъдат ожънати 4,7 млн. тона зърно, а качеството на пшеницата ще се коментира след прибирането в хамбарите.
Същественият проблем според шефът на Пловдивската стокова борса Красимир Давчев ще е качеството на зърното. Миналата година 43% от пшеницата беше първокачествена, за разлика от предишни години, когато годното за хляб зърно представляваше 18-20 на сто. По думите му на международните борси цената на пшеницата в момента е в рамките на 290 (Будапеща) - 310 (Чикаго) лв./тон. „Като се има предвид влошеното качество, българската борсова цена при старта на жътвата трябва да е 280 лв./т“, смята директорът на Пловдивската борса. „Само че в България продажбите не минават през борсите, а зърното се търгува директно от производителите. Затова трябва да уточним, че понятието борсова цена е различно от пазарна цена“, добави Давчев. „На колко производителите ще се разберат да продават, не мога да кажа.“ Според директора решаващи за цената ще са следващите десет дни преди жътвата.
На фона на тази нерадостна картина с ;ените на житото ферверите изразяват опасения е от спад в цените на земята и на рентите. Средната цена на декар чернозем в Добричко за 2013 г. е 1084 лева,което е спад от 18 на сто спрямо 2012 година. съобщават от териториалното статистическо бюро обобщените данни за пазара на земеделска земя през 2013-а. За сравнение средната цена за страната е 594 лева за декар. Средната цена на рентата в Добричко достига 77 лева като бележи ръст 5.1 на сто спрямо 2012 г. В страната средната цена на декар наета или арендувана земеделска земя е 38 лева. Най-високи ренти в Добричко - по 92 лева за декар, се плащат в общините Балчик и Тервел.
Поройните дъждове в житницата на България нанесоха унижощителни щети, които ще засегнат сериозно добивите, а оттам и доходите на голяма част от българските фермери, категоричен е директорът на Добруджанския земеделски институт професор Иван Киряков. Въпреки това той смята, че има шанс за житната реколта. Ако в следващите 10-15 дни, докато започне жътвата на пшеницата, времето е сухо, и особено ако не паднат сериозни дъждове, когато се прибира зърното, реколтата ще е спасена. В противен случай житото ще започне да покълва и това силно ще занижи качеството му. Има проблеми с реколтата, щетите върху нея – особено в Добричко, където е един от най-важните ни селскостопански региони, ще представляват сериозен проблем за икономиката, призна тези дни и вицепремиерът Даниела Бобева. Според представители на бранша годината може да се окаже губеща за много стопани, още повече че всеки втори обслужва кредити било за оборотни средства, било за модернизация. Фермерите срещат гореми трудности и с прилагането на ваучерната система, която почти не се прилага. Причината е в липсата на точна информация за осчетоводяването на продажбите от страна на търговците на горива. На този етап производителите се надяват единствено на хубаво време, за да може жътвата поне да приключи със слънце и добри добиви.
Източник: www.zemia-news.bg