Откровено за хода на жътвата и търговията със зърно

Д-р Игнат Ангелов,председател на Регионалния съюз на земеделските кооперации „Дунав 2000”-Свищов

Свищовският регион от край време се слави като голям зърнопроизводител, главно на пшеница. По традиция се сеят между 140 – 160 хил.дка. Само в земеделските кооперации от региона, които обработват около 130 хил.дка, пшеницата е 65 хил.дка. Ние залагаме на тази решаваща култура, не само защото е хляба на хората, но и за икономически изгодно производство, т.е. да произвеждаме на печалба и да осъществяваме разширено възпроизводство. Имаме опитно поле за изпитване на нови сортове и за сравнения с предлаганите западни семена. Научното ръководство на тази дейност се осъществява от проф. Иван Панайотов, един от най-добрите селекционери в страната. Сега усилено се прибират есенниците реколта 2013 – 2014 година. Кое е особеното и от какво са породени нашите тревоги?

Необичайно многото валежи през месец май и юни доведоха до превишаване на нормата от дъжд повече от 2-3 пъти. Само на 14 май за броени минути в целия регион се изсипаха 30-40 литра дъжд и това се повтори още 2-3 пъти. Резултатът е, че от валежите и бурята посевите полегнаха, което се отразява на добива. На второ място валежите и студеното време за сезона нарушиха ритъма на узряване на есенниците, забави се прибирането на ечемика. Обикновено има 4-5 дни между ечемика и пшеницата, когато се подготвяме за жътвата на житото. Сега се застъпиха във времето пшеницата и рапицата. Преваляванията продължават и много трудно се прибират две култури едновременно при това полегнали. Третият и най-важният и негативен резултат от жътвата е драстичното намаляване на изкупната цена на зърното.

Не е вярно, че ще имаме производство над 5 млн.тона пшеница за страната. Какъв ще бъде добивът може да се каже само когато зърното се прибере в хамбара. Другото е прогноза. Във всеки случай средният добив ще бъде значително по-малко от реколта 2012/2013 г., като при нас беше около 600 кг/дка. Средната изкупна цена за 2013 година бе 280 лв./т. Сега, когато добивът се очертава по-нисък, падат изкупните цени на пшеницата и ечемика. Четем във в-к „Земя” от 9 юли т.г. на 4 стр. „Житото закова цена от 260 лв./т.”. По неокончателни данни от кооперациите за 2014 г. производствените разходи за декар ечемик са около 135 лв., при пшеницата 155 лв. При очакван среден добив пшеница 450-460 кг и изкупна цена 260 лв./т., приходите ще бъдат 120-125 лв./дка. Ечемикът е с по-нисък добив,и загубата ще бъде по-голяма. Тази цена е убийствена за зърнопроизводителите. Това ще води до фалит на кооперации и арендатори.

Каква е истината с търговията на зърното? През 2013 година търговците на зърно в България са спечелили 500 млн.лв. от пшеницата, по информация от пресата. Тоест, субсидията, която се получава от Европейския съюз на декар площ отива в касите на търговците, а не за производителите. През 2014 година има спад на цените на зърното в света. На същата страница на „Земя” е публикувано, че цените на Чикагската стокова борса са спаднали с 7% и са в порядъка на 350 лв./т., а на Парижката са 370 лв./т. Информацията във вестника услужливо обслужва интересите на търговците на зърно и незнайно защо. Кой търговец ще фактурира по-висока цена, когато в земеделския вестник „Земя” се заковава цена 260 лв./т., а това настройва за ниска изкупна цена.

Още нещо за зърното. Мнението на специалистите от производството и науката е, че огромната част от зърното е с добро и много добро качество. Българската пшеница се търси на международния пазар, защото е с много добри хлебопекарни качества. Нашите сортове са създадени и изпитани при родни условия и са устойчиви на екстремални условия. Да не се злоупотребява и насажда убеждението, че произвеждаме фуражна пшеница. Тя е хлебна култура и по този начин пак се обслужват интересите на търговците.

Намираме се в разгара на жътвата. Към днешна дата ще достигнем 75-80% от площите, а някои ще завършат. В същото време нямаме продадено зърно. Дори и при ечемика търговията е вяла, защото цената е 250лв./т. Търговците много добре знаят, че при тези кратки срокове за прибиране на реколтата, нямаме достатъчно складова площ за съхранение. Още повече са ни необходими свежи пари за самата жътва, а няма откъде да дойдат, освен от продажба на зърно. Притиснати по този начин производителите са принудени да продават евтино.

Искаме да изразим мнение, че пазарът не е стихийно бедствие за производителите. Той е регулатор на процеса търсене и предлагане, както за рамките на една държава, така и за световната търговия със зърно. Ако ние сме нормална цивилизована държава, тя трябва да използва ценовите лостове за регулиране на производството и потреблението. На практика у нас пазара /разбирай стоковата борса/ отсъства. Само един малък процент от може би под 10% зърно минава през стоковите борси. Това означава, че търговията със зърно има спекулативен характер. Кой губи от тези спекулации – производителите.А, всъщност големият губещ е българският народ, затова е толкова беден и обеднява непрекъснато. Има малко, но много богати хора, кои са те? Националните интереси на България налагат обективна и точна информация на хората за икономическата обстановка в страната и по-конкретно за хода на жътвата и търговията със зърно, за да бъдат спокойни, че са осигурени с препитание за зимата. Всичко друго е в интерес на нечистите сили в обществото.

Б.р.Публикуваме мнението на уважаваният от нас д-р Игнат Ангелов от Свищов, който е голям и дългогодишен приятел на в. „Земя”. Когато пускаме информации за жътвената кампания у нас, ни най-малко сме си поставяли за цел да манипулираме общественото мнение и да правим услуга на търговците, които наистина печелят за сметка на производителите. За този факт сме писали не един и два пъти. За съжаление реалностите на световния зърнен пазар днес не са много благоприятни за хората, от които зависи хлябът на народа ни. Нашето най-искрено желание е да продадат на добра цена житото, което са произвели, за да е спокойна работата им за в бъдеще.

Източник: www.zemia-news.bg