Лошо време и срив на цените сринаха надеждите на фермерите
Топла есен, хладна и мокра пролет...и каквото и друго лошо да посочим като причина е дадено от Господ, както казват фермерите, а те ще трябва и тази година да се нагодят към природните дадености, защото “фирмите им са под откритото небе”. Дадености, които утежняват и без това тежкото ежедневие в селското стопанство у нас.
Ниските цени в света свалиха цената и на българското зърно
Цената на тон пшеница ще стартира от около 300 лева тази година, бяха прогнозите на експерти от Софийската стокова борса, преди месец, в началото на кампанията. Тази цена е по-ниска в сравнение с 2013 година, но няма да се повлияе от проливните дъждове и влошаването на качеството на посевите, поне през лятото, коментираха тогава анализатори. Зърнопроизводителите бяха разочаровани в началото на кампанията, защото се опасяваха, че няма да си върнат вложенията в тазгодишната реколта, включително за многократно третиране срещу вредители. Търговците обаче се съобразяват със ситуацията на международните пазари, където се очакват отлични добиви и огромна конкуренция, поради което не може да се предложат повече от 250-280 лева за тон зърно. Това е с между 10 и 15 на сто по-малко в сравнение с миналата година, когато първите оферти между производители и търговци се срещнаха на 345 лева за тон. Така, както цената на златото, американския долар и петрола, се изчислява на база световното търсене и предлагане, така трябва да свикнем, че цената на зърното се определя от търсенето и предлагането в световен мащаб, обясни изпълнителният директор на Стоковата борса Васил Симов. Очаква се световният добив на Над 700 милиона тона световен добив, при спад на потреблението и ръст на преходните запаси с 13 милиона тона, по данни на Министерството на земеделието на Съединените щати, което излиза ежегодно с прогнози за целия свят. Освен това в ЕС очакваната реколта е с 3 милиона тона повече в сравнение с миналата година, а в САЩ - с 13 милиона тона, като прогнозите са, че търсенето ще намалее. Европа за първи път през тази година ще е на първо място по износ и търговия с пшеница в света. Очаква се България да излезе с 3 милиона тона износ, но конкуренцията няма да позволи по-високи цени, коментират борсовите анализатори. В Европа цените са между 250 и 270 долара за тон - спад от около 8 %, а в Съединените щати - 242 долара за тон или поевтиняване с 11%.
Цената на пшеницата от новата реколта падна под 250 лв. за тон, предупреждават земеделци. Пазар обаче все още няма, защото купувачите изчакват да видят какво ще е качеството на житото, преди да започнат да дават оферти. По данни на Националната служба по зърното голяма част от пшеницата ще бъде с влажност над нормалната. Така от нея няма да може да се прави качествен хляб. Затова надеждите на зърнопроизводителите за по-добри цени с напредване на жътвата едва ли ще се оправдаят, коментират наблюдатели на пазара. Данните от световните борси също не са в полза на родните производители. Житото поевтинява между 10 и 20 на сто на различните пазари, като най-драстично е намалението на цената в Черноморския регион. Причините за срива в цената, от една страна, са рекордните добиви в световен мащаб, а от друга - намаленото търсене, коментира Васил Симов, шеф на Софийската стокова борса. Според протоколите от сесиите на борсата продавачите искат 300 лв. за тон от стоката си, но търсене за нея няма. За ечемика се предлага цена от 240 лв. на тон. Купувачи предлагат и 250 лв. за тон царевица. Фермерите се оплакват, че с тези цени на зърнените култури не могат да покрият дори разходите си, направени за отглеждането им. Много фермери отчитат, че средствата, вложени в производство, надхвърлят с около 30 на сто евентуалните приходи от продажба на стоката. То е все едно да купиш сирене по 8 лв. и да го продаваш по 6 лв. При тези цени ще има масови фалити на фермери и само до 2 години земята отново ще се покрие с тръни, както беше почти до 2006 г., опасява се Стоян Николов, който отглежда жито. Прогнозите на стопаните са, че скоро голяма част от тях ще се откажат от земята, която обработват. Цената на земята също се очаква да тръгне надолу заради прогнозите за по-слаб интерес към нея. Ако времето остане нестабилно, фермерите не могат да гарантират за доброто качество. Всичко това ще се отрази негативно върху износа, на който секторът разчита основно през последните години. Стопаните са притеснени и от спада в цените, който допълнително ще се отрази върху доходите им. Има фермери с добиви от зърно по 600 килограма от декар, но в много райони са прибрани по 300 кг, затова и на този етап не може да се прогнозира каква ще бъде средната себестойност на дка. Още по-критично е състоянието на посевите при биопроизводителите, които тази година ще приберат два-три пъти по-малко зърно, посочи и председателят на асоциация „Биопродукти“ Албена Симеонова.
Последните дъждовни дни са пагубни за прибирането на рапицата и пшеницата в Северна България, би тревога Христо Цветанов, производител и член на управителния съвет на Института за агростратегии и иновации. Само преди месец стопаните очакваха сравнително добри добиви. След продължителните бури и поройните дъждове от последната седмица обаче състоянието на есенниците рязко се е влошило. При рапицата имаше разпиляване на отворените шушулки, защото посевите преминаха вегетационната си зрялост и това доведе до огромни загуби, обясни стопанинът. Големият проблем при прибирането на пшеницата са полегналите посеви, които е било невъзможно да бъдат прибрани дори с повдигачи. Твърде тежко е да се жъне в такива екстремни условия, а и скоростта на работа е три пъти по-ниска от обичайната, оплаква се врелият и кипял земеделец. Зам.- председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов пък предупреди, че едва 20-30 % от реколтата в Северна България ще бъде с добро качество. Окончателни данни за щетите още няма, но стопаните предвиждат големи загуби. Той обясни, че вместо 5 млн. т пшеница, каквито бяха очакванията, оцелялата реколта от хлебно зърно може да падне под 4 млн. т. Проливните дъждове и градушки от последните дни блокираха жътвената кампания. Десетки хиляди декари пропаднали площи, земеделски парцели под вода, предвиждания за редуцирани количества и качество на зърнената реколта – така накратко изглежда ситуацията към момента. Ето свидетелствата на Фермер.БГ от зърнопроизводителите.
Стелиян Стоянов, Асоциация на българските зърнопроизводители 2006 – Ген. Тошево.
Над 160 – 170 л/кв.м са падналите дъждове в региона на Генерал Тошево и продължава да вали. Посевите са във вода – есенници, пролетници. Говореше се за около 20 – 30 хил. дка пропаднали площи в Област Добрич. В момента не може да се влезе в полетата и да се види реалната ситуация, защото всичко плува във вода.
Пенчо Пенчев, Сдружение на зърнопроизводителите – Хасково.
В региона валят силни дъждове с локални градушки. Между 50 и 60 % са пропадналите площи с пшеница и слънчоглед – поражения от градушката. В нивите не можем да влезем, постоянно е мокро и кално. Имаме готовност да започнем жътвата на рапица.
Ангел Вукодинов, Съюз на зърнопроизводителите – Пловдив.
Прогнози за зърнена реколта не могат да се правят. Наслагването на няколко фактора – дъждовно и хладно време, появата на болести и неприятели влияят негативно върху зърнената реколта. Редукция на добивите ще има – количествата зърно ще са по-малко, по-сериозното притеснение за земеделските производители е възможното влошаване на качеството на продукцията. Но е много рано да се спекулира и да се правят прогнози, които не отговарят на реалната ситуация.
Младен Милков от Великотърновския съюз на зърнопроизводителите.
Имаше много оскъдна жътва на ечемик преди дъжда - около 1%. Качеството е много занижено – по-ниско от това за фураж. Няма хектолитър, няма протеини. Средно за последните няколко дни във Велико Търново са паднали средно над 100 л. кв/м. В момента не можем да влезем в полетата, за да видим каква е реалната ситуация. Напълно пропаднали площи едва ли ще има, но и като качество, и като количество, загубите ще са огромни. Всички земеделски блокове по поречието на река Янтра в момента са под вода. В района на Килифарево са полегнали повече от 50 % от есенните култури.
Румяна Ангелова, Врачански съюз на зърнопроизводителите, председател на НАЗ.
Тепърва предстои да се обобщава ситуацията в страната, но в повечето райони положението е критично. В района на Монтана и Враца валежите не са толкова интензивни като в други райони на страната. Картината е различна във всеки от регионите. Дъждовете не спират, но на фона на ситуацията в Североизточна България, при нас е по-спокойно. Ангелова информира, че ако в следващите 2 дни в Монтанско и Врачанско не вали, земеделските производители ще започнат жътвата на ечемика. Прогнози към момента не могат да се правят. Дъждовете продължават и с всеки следващ валеж ситуацията се влошава. Притесненията за жътвената кампания са много сериозни и основателни, категорична е тя.
Александър Александров, Видински съюз на зърнопроизводителите.
Очертава се трудна жътва. В ниската тераса на Видинска област колеги се опитаха да жънат ден – два и това беше. Като цяло ситуацията е тежка – пролетниците не са в добро състояние, хубавите есенници от преди два месеца в момента са зле. Сериозно ще се влоши качеството на зърното.
Димитър Мачуганов, Сдружение на зърнопрозводителите – Ловеч.
Вали, вали и не спира – всичко е под вода. През последните дни пораженията върху реколтата в региона главоломно нарастват, но към момента обобщения не могат да се направят, защото земеделските производители не могат да стигнат до нивите. Ситуацията е трагична, сподели Мачуганов.
Радослав Христов от Тракийски съюз на зърнопроизводителите.
Тревожна е ситуацията около прибирането на реколтата в Стара Загора. Валежите са между 5 и 20 л/кв.м. За 100 % пропаднали площи в момента не можем да говорим, но при ечемика има около 20% полегнали посеви, при пшеницата те са 30 – 40 %. Това ще затрудни прибирането на реколтата, а част от полегналото зърно не може да се прибере. Категорично качеството, особено при полегналите пшеници, ще бъде ниско. При посевите, които се запазят, от това кога ще успеем да ги приберем, зависи и какво ще бъде качеството на зърното.
Румен Тодоранов, Регионален фермерски съюз Павликени.
100 % пропаднали площи в региона на Павликени няма. Полегналите площи са около 10 %. Който не успя да прибере ечемика преди дъждовете, сега ще е много трудно да го направи.
Иван Караиванов, Регионален съюз на фермерите „Дунавско зърно“ – Русе.
Очакваме много тежка жътва в региона. Заради неблагоприятните климатични условия, се появиха болести, които по принцип тук не са характерни – жълта ръжда, септория. Предприехме повече пръскания с препарати за растителна защита, което значи значително повишаване на производствения разход. Очакванията ни са за добиви около 400 – 450 кг/дка при пшеницата.
Д-р Петър Николов, председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България.
В цялата страна ситуацията е критична. Приблизително 7 млн. дка, или около 20 % от обработваемата площ в страната, стопанисват и обработват земеделските кооперации в България. Картината е много тежка в повечето региони на страната. Ситуацията се променя с всеки изминал ден, но към по-лошо. Земята не може да поеме повече валежи и посевите загиват. Неблагоприятните климатични условия влияят негативно и на трайните насаждения, и на зеленчуковите култури. Поражения има и в животновъдството, тъй като животните не могат да излизат на паша.
Източник: www.zemia-news.bg