Щедри субсидии за едни, а за другите жълти стотинки
Едрите арендатори продължават да се разпореждат и сега с нивите на милиони българи като със свои собствени
В днешното българско общество има една голяма социална група от хора, които ако осъзнаят интересите си и обединят действията си в името на тези интереси, биха могли да решават безпроблемно резултатите от всякакви избори, да изпращат в парламента или в общинските съвети достатъчно свои депутати или съветници, които да решават проблемите им, и да удовлетворяват исканията им толкова бързо, колкото е необходимо. Тази социална група е групата на арендодателите, собствениците на наследствена земеделска земя, възстановена им по ЗСПЗЗ, която те по силата на ред обстоятелства бяха принудени да отдават другиму да я ползва. По приблизителни пресмятания те са не по - малко от два милиона възрастни български граждани, достойни да бъдат избиратели. За голямо съжаление поради ред обективни и субективни причини обединените им действия все още не са станали факт. Пръснати навред по градовете и селата в цялата страна, не малка част намерили препитание и в чужбина, попаднали във феодална зависимост от агроолигарсите-земевладелци с дългосрочни арендни договори, с хитро измислени клаузи, позволяващи неограниченото им продължаване, тези хорица се оказаха тотално разединени, отчаяни и неспособни да защитават елементарните си права и интереси. Затова едрите арендатори продължават да се разпореждат и сега със земята им като със своя собствена. Орат, сеят и прибират реколтата от нея, прибират и цялата европейска и национална субсидия и плащат на собственика на земята жълти стотинки. Така за по-малко от десетина години в страната се появи една богата, силна и организирана прослойка от земевледци-арендатори, която диктуват условията в договорите на собствениците арендодатели. Последният е господаря, който диктува всичко. Собственикът на земята трябва да се подчинява, ако не иска нивите му да бъдат изоставени да пустеят и да попаднат в т.н. „бели петна”, откъдето арендатора отново ще я вземе да я ползва, само че вече ще му плаща индиректно - чрез общината и много по- малко, а често и нищо. Така при господстващата неолиберална икономическа доктрина - „ напълно свободна пазарна икономика”, беше формирано и „функционира” днес арендното земеделие в България, което обхваща повече от 70-75% от обработваемата й земя. За да се противопостави на това ограбване и безправие, преди няколко години група собственици на земеделски земи от няколко населени места главно от признатия за най-беден район в ЕС-Северо-западна/лата/ България, създадохме Гражданско сдружение „Собственици на земеделски земи-арендодатели” /ГС СЗЗАд/. От момента на създаването му сдружението води трудна борба за масовизирането и за популяризирането на целите и задачите му. Сред тях са:
- Народното събрание да изработи и приеме нов Закон за арендата в земеделието, в който да залегнат принципите за определяне на арендното плащане като процент на добива от нея, така както сочат традициrте от миналото;
- субсидиите - европейски и национални да се отчитат като доход и да бъдат мярка за определяне на минималната аренда, над която да се надгражда пазарната добавка към нея;
- сключените до момента при непазарни, монополни условия дългосрочни договори за аренда, при които арендното плащане е по- ниско от общата субсидия за земята, да бъдат анулирани с закон и преподписани при новите условия;
-МЗХ да разработи и утвърди примерен формуляр на аренден договор, съобразен с клаузите в очаквания нов закон за арендата в земеделието;
- в новите договори да бъдат включени клаузи гарантиращи равнопоставеност между арендатор и арендодател, като например правото и на арендодателя да прекратява договора предсрочно, с предизвестие, във случай, че в землището се появи конкурентен арендатор, предлагащ по благоприятни условия за арендодателя, които предишния не иска да приеме;
- в договорите да се предвидят клаузи, гарантиращи контрола за опазване на здравето и плодородието на земята;
- да се се разреши на собственика на земята, да оставя земята си да почива толкова години, колкото пожелае, без тя да бъде включвана в т.н. „бели петна”;
- формулата за определяне размера на арендата на земята включена в „белите петна” да бъде изменена по начин, който да не позволява арендата за нея да бъде по ниска от размера на общата субсидия за съответната година. Да се обмисли възможността за тази земя да се обявява тръг, в който да могат да участват и други, външни кандидати освен местните земеползватели;
- да се опростят и поевтинят всички процедури по издаването на необходимите документи и по сключването и узаконяването на арендните договори.
Сдружението тези искания до всички институции и парламентарно представени партии в 40-то и 41-то НС с молба да вземат отношение към тях и да съдействат за решаване на проблемите. За съжаление както се случва, когато трябва да се задвижи голяма ръждясала бюрократична машина - висшите началства препращаха преписките на по нисшите „по компетентност” и накрая всичките
се събраха на едно място - в земеделското министерство при „компетентния чиновник”, от който получавахме краткия дежурен отговор. „Исканията ви са неоснователни. Икономическият модел в страната се основава на принципа на свободпата пазарна икономика. Държавата няма отношение към повдиганите от вас въпроси, спазва и ще спазва и в бъдеще този принцип”. Друго не можеше и да се очаква от това миниснерство, превърнато от най-дълго стоялата в властта през прехода партия -ДПС в неин „бастион”. Министрите и чиновниците на тази партия се интересуваха най- вече от изкупуването за себе си и за съпартийците си на евтина българска земя. А лидерът на тази партия гордо се бие в гърдите и днес, че представлява най-европейската и евроатлантическа партия, защото единствена тя е гласувала целокупно в НС против предложението за удъпжаване мораториума за продажбата на българска земя (сиреч българска територия) на чужденци. Обръщенията ни до парламентарно представените партии имаха още по незавидна съдба – потъваха в партийните архиви без всякакъв отзвук.
За съжаление и днешните кандидат- депутати страхливо отбягват да се докосват до проблемите на пазара на земя, на земеползването, на националната сигурност и безконтралната продажба на българска земя на чужденци. Особено на такива с двойно гражданство, едното от които е гражданство на съседна държава.
Все пак усилията ни в мандата на 41-то НС да заинтересуваме обществото с нашата дейност и искания имаха частичен успех. По съвместна инициатива и с други заинтересовани, предизвикахме провеждането на национално съвещание под ръководството на националния омбудсман, с участието на всички заинтересовани от проблемите на земеползването страни, което маркира проблемите и изпрати препоръка до НС, да продължи дискусията в подходящ формат до намирането на решение на противоречията на заинтересованите страни. Дори и при пълен мандат на 42-то НС, нашите искания едва ли щяха да станат обект на обсъждане в парламента, поради различията в политиката в земеделието на двете партии в управляващата коалиция. Известно е отрицателното отношение на ДПС към продължаване срока на забраната за продажба на земя на чужденци. Известен е и силния стремеж на българските турци, със или без двойно гражданство да купуват земя във всички райони на страната. Широко се коментират в обществото слухове за организирано изкупуване на земя от ДПС с пари на партията, получени от обръча на фирмите около лидерите им или от външни фондове. Колко са верни тези слухове никой не знае, освен може би ДАНС, но тя мълчи. Поговорката казва: където има дим има и огън. Нашите членове и съмишленици се вълнуват, искат за знаят, питат – кой изкупува българската земя, какви са тези фирми, които купуват по цялата територия на страната. Те прекрасно разбират, че земята ни е територия на държавата и че продажбата й на чужденци е въпрос на национална сигурност и затова трябва да се забрани нейната продажба, което е едно от най-важните искания, което сдружението отправя към бъдещите управници, независимо от политическата им украска.
Ст.н.с. д-р, инж. Борис Антонов, председател па УС на ГС СЗЗАд
Източник: www.zemia-news.bg