МЗХ пише нови опорни точки
До края на ноември ще станем свидетели на невиждан галоп за поправяне на българския вариант на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСР/ след европейските забележки.
Изпратена в Брюксел в последния възможен работен ден през лято 2014-о, тя бе съпроводена от невиждани чупки от страна на предишните управляващи.В резултат на това днес в МЗХ трябва да отговарят като луди на 423 критики и да ги синхронизират наново както с изискванията на ЕК, така и с анализа за страната ни, в който сами сме написали кои са силните и слаби страни на земеделието ни и нашите национални приоритети.Предишното правителство и неговият аграрен екип след лъжовни дълги дебати с национално представените неправителствени организации в крайна сметка я свършиха така, както си решиха.Не взеха предвид бележките и предложенията на агробизнеса за ПРСР.Затова днес служебен екип ще вади кестените и ще трябва да пренапише цели отрязъци от програмата.Има някаква възможност част от недомислията да се пооправят, но не всички, защото време няма.Няма и шанс за написване на програмата наново, а мнозина експерти смятат, че тя от това се нуждае, това твърди и сегашният министър на земеделието Васил Грудев. Време за нови преговори с неправителствените организации също няма. Те всички сега писмено ще изложат своите становища. Трябва да кажем, че пристигналите от Брюксел забележки там не са си ги измислили ей така. Те са изготвени на основата и съгласно член 29 от регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета, с който са длъжни да се съобразяват всички държави членки.
Какво предстои сега
В процедурен план България следва да предостави на комисията цялата искана допълнителна информация и да ревизира своята програма, вече съобразявйки се с 423 критики. Налага се да се подобрят в качествен план набелязаните мерки в редица области и да се уточнят бюджетите им. Еврокомисията ни пише, че ни липсват ключови елементи като цялостна стратегическа екологична оценка (СЕО), изчисления на разплащанията за някои мерки, информация, касаеща държавните помощи. Предупреждават ни, че тези елементи трябва да бъдат предоставени от българските органи и анализирани от службите на Еврокомисията преди ПРСР да бъде одобрена. България не се е съобразила сама и със споразумението си за партньорство което е слабашко поведение на страна членка. От Брюксел ни напомнят, че ПРСР трябва да бъде съобразена с очертаната в него стратегия. Според ЕК въпреки че страната ни е представила относително пълен SWOT анализ /анализ на слабите и силните страни/, информация за редица мерки на програмата липсва, а тя трябва да бъде подкрепена с допълнителни аргументи. "Изглежда, че не е направена връзка между достиженията и слабостите в програмата за периода 2007-2013 и не са взети поуки", предполагат от Брюксел в писмен вид. На страната ни е казано още и това, че ПРСР трябва да отговаря в по-висока степен на целите на Стратегията "Европа 2020" и специфичните за всяка страна препоръки.
Специално са цитирани обществените поръчки с които българските органи трябва доста да се постараят и да отстранят наблюдаваните в изтичащия програмен период груби нарушения. Следващата "тетрадка" от забележки се отнася до бюджета, предвиден за отделните мерки. Цитират се специално тези в областта на околната среда и измененията в климата. В Брюксел е направило впечатление че в основната мярка, заложена в програмата под номер 4 - инвестиции в материални активи - са предвидени неоправдано големи тавани запроекти - до 3 млн.евро, докато в други мерки те са силно ограничени. Брюксел е открил, че целите на стграната ни, свързани с биоразнообразието, покриват едва 6.8% от земеделската земя и 0% от земите от горския фонд. България е длъжна да обясни и как би обезпечила постигането на целите, касаещи биоразнообразието до 2020 г. ПРСР е силно разкритикувана, че обръща малко внимание на съответните европейски и национални стратегии в тази област. Това се отнася за мерките по директивата за нитратите /касаеща животновъдството и растениевъдството/, за приоритетната рамка за действие на Натура 2000 и на Европейската стратегия за биоразнообразие.
Еврокомисията е забелязала, че в своето споразумение за партньорство България предвижда целева помощ за Северозападния район. Затона пита как по линия на Европейския фонд за земеделие и селски райони българските органи ще отпускат приоритетна помощ посредством българската ПРСР. Брюксел още напомня, че препоръките, направени при предварителната оценка на страната ни всъщност не са възприети от българските органи. Те се отнасят до разпределението на средствата за подмерките на програмата. Обидно е от Брюксел да ни казват, че в българската експертиза липсва връзка между българския анализ SWOT и набелязаните в програмата приоритети, но това е факт.
Пита се всъщност какви ще бъдат приоритетите на ПРСР във финансово отношение.
На българските органи още е напомнено, че е необходимо да се действа спешно, защото завършената във финална фаза програма трябва да се представи и да бъде одобрена преди ЕК да приключи с анализа на програмите на всички държави членки. От България се иска да представи ред документи във вид на информация относно обсъжданията с обществеността и екологичните органи, описание на мерките, свързани с мониторинга, касаещ екологията и агроекологията. Иска се още информацията да не се разминава а да бъде приведена в съответствие с данните, посочени в съответните раздели на Общата селскостопанска политика.
Европейската комисия набляга на несъответствия в българската програма за малките стопанства. Нейните експерти са се поизнесли със забележка, че за различни години у нас се наблюдава несъответствие по отношение на броя на стопанствата. Силна е критиката в областта на агроекологията и почвите, както и на употребата на пестициди. ЕК е забелязала риска в България от наводнения. Затова напомня, че в ПРСР само се споменава необходимостта от ремонт на съществуващите технически мощности и нищо повече. Документът ни препоръчва анализът SWOT да бъде по-конкретен по отношение на процента водни обекти.
И още - да се отразят по-пълно нуждите и заплахите, с които се сблъскват понастоящем производителите на биологична селскостопанска продукция за постигане на целта 8% земя за биологично земеделие. Пита се, щом имаме цяла тематична подпрограма за малките стопанства, как тя ще доведе до по-добри резултати и трябва ли целите й да се постигат, ако парите преминават през селската програма. Направил е впечатление големият разнобой между споразумението за партньорство на България, където се посочва разпокъсаност в собствеността на земята като пречка за дългосрочни инвестиции...и в същото време в ПРСР не се посочват мерки и начини за устойчиви екологични ангажименти на земеделците.
ЕК не може да си обясни и друго - например защо съоръженията за напояване и отводняване се нуждаят от изграждане и реконструкция, след като в българската програма те вече са разгледани като силна страна. Посочените нужди от напояване и отводняване също не са конкретни, за да подкрепят конкретни фермерски инвестиции, подсещат евроекспертите.
Еврокомисията иска да се получи отговор в програмата ни до 2020 година къде ще бъде мястото на инвестициите за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в частта им за финансиране. Още една европейска констатация ни напомня, това, което сами трябва да знаем: България е поела ангажимент за насочване на инвестиции в селската инфраструктура към такива с висока добавена стойност, икономическо съживяване и борбас обезлюдяването, но това не личи в нейната ПРСР. Освен това прави впечатление нещо още по-фрапиращо, което явно липсва в програмата за селските райони. България е посъветвана да мисли за насърчаване на устойчиви на засушаване сортове и породи животни защото трябва да има предвид тенденцията към повишаване на недостига на вода и засушаванията в някои области. Има критика и за това, че отлагаме мерките за интернет на село, т.е. широколентовият достъп от следващо поколение трябва да е приоритет за районите, в които няма да има оператори през следващите 3 години.
В такъв дух и стил вървят европейските забележки на българската програма до номер 35 от общо 423. В МЗХ ще имат нужда от денонощия не от 24, а поне от 42 часа, за да отговорят експертно и този път вече мотивирано, на поставените въпроси. Защото явно липсва най-важното - какви приоритети и бюджети ще заложи България за 6 години напред. Всичко това е показателно какво е свършил предишният аграрен екип. Нещата от първия програмен период 2007-2013 г. се повтарят и новата ПРСР пак ще стартира с голямо закъснение.
Да не чакаме пари по европроекти преди 2016-та...
Източник: www.bgfermer.bg