200 хиляди дка са нереколтираните площи тази есен
Капризите на природа удариха яко земеделските производители
Тази есен дъждовете създадоха сериозни проблеми и унищожиха част от пролетните култури. В резултат на нестабилните метеорологични условия в страната през вегетационния период на земеделските култури са отчетени редица поражения, уточниха експертите от Дирекция “Растениевъдство“ към земеделското министерство. Пред БТА те конкретизираха, че общият брой на издадените констативни протоколи на земеделски производители за 100 процента щети е 673 броя. Нереколтираните площи, заети със земеделски култури - общо, възлизат на 193 174 дка. Сланите са поразили 375 дка от тях, от наводненията са пострадали 60 101 дка. Заради падналите градушки са унищожени посевите на 98 506 дка, а бурите с проливни дъждове са нанесли поражения върху 34
209 дка, уточняват от МЗХ. Нереколтираните, пропаднали на 100 процента според констативните протоколи, площи възлизат на 15 967 дка за царевицата за зърно и 56 510 дка за слънчогледа.
Жътвата на пролетни култури още не е приключила
Прибирането на царевицата за зърно все още не е приключило, казаха от министерството. По неокончателни оперативни данни към 20 ноември реколтираните площи възлизат на 7 850 000 дка със слънчоглед или 99,2 на сто от засетите. 85, 5 на сто от общо засетите 3 532 000 дка с царевица са прибрани, което е 14,5 на сто по-малко спрямо предходната година. Производството на слънчоглед тази година е 1 919 000 тона, което е със 7,3 на сто повече от миналогодишното. Средният добив е 244 кг/дка - с 3-процентен ръст, сочат данните на МЗХ.
Прибраната царевица за зърно е 2 580 000 тона, като за реколтиране остават 14,5 на сто от площите. Полученият среден добив при царевицата тази година е 731 кг/дка или повече със 17,5 на сто. Жътвата на царевицата за зърно продължава при подходящи метеорологични условия. Остават да се приберат 14,5 на сто от засетите площи, което технологично е възможно да се извърши и по-късно, уверяват експертите.
Лошите агроусловия и проблемната жътва са причина за влошеното качество на царевицата
През настоящата година, в резултат на продължителните валежи, се проточи жътвата на царевицата. Поради тази причина към момента окончателно не е приключило окачествяването на добитото царевично зърно. По неокончателни данни са анализирани 284 броя проби от партида 526 851 тона царевица, казват експертите. Установените стойности на качествените показатели показват, че по отношение на показателя съдържание на нишесте 87,46 на сто от анализираните партиди преминават границата от 72 процента при 78,58 процента за 2013 реколтна година, 65,4 на сто за 2012 г. и 74,1 на сто за 2011 г. , или се отчита значително повишение при този показател, сочат данните. Според крайните резултати 84,44 на сто от анализираните проби отговарят на условията на стандарта за качество на царевичното зърно по отношение на показателите влага и примеси при 98,35 на сто през 2013 г.; 83,4 на сто за 2012 г. и 92,7 на сто за 2011 година. Спрямо предходните години е отбелязано намаляване на партидата, отговаряща на стандарта на тези показатели, което се дължи на влошените агрометеорологични условия, причина за проблемната жътва, отбелязват от МЗХ.
Тази година е характерна с най-високи нива на “маслено съдържание“ при слънчогледа
Получените крайни резултати показват, че при реколтирани 7 917 294 дка и производство, което възлиза на 1 861 хил. тона по данни към 24 октомври 2014 г., взетите за анализ от Националната служба по зърното 705 броя средни проби от партида 656 563 тона представляват 35,27 на сто от общото производство за страната. 76,39 на сто от анализираните проби отговарят на условията на стандарта за качество на слънчогледовото семе при 55,15 на сто през предходната 2013 година, което отбелязва ръст от 21,24 на сто. Окончателните данни сочат, че 88,9 на сто от изследвания слънчоглед е с масленост не по-малка от 42 на сто заложена в стандарта, при 72,21 на сто през 2013 реколтна година; 64,6 на сто за 2012 г. и 48,9 на сто за 2011 г. Това означава, че в сравнение с предходните години, настоящата година е характерна с най-високи нива на показателя “маслено съдържание“ при слънчогледа. Над 45 на сто масленост се отчита при 45,43 на сто от анализираните партиди, анализират експертите.
Агротехническите срокове за есенната сеитба не бяха спазени
Агротехническите срокове за сеитбата тази година не бяха спазени. Значително се бави сеитбата на есенните култури, чиито площи силно са намалели спрямо предходната година. Над 18 на сто по-малко са засетите площи с пшеница спрямо 2013 година. По неокончателни оперативни данни на ГД “Земеделие и регионална политика“ към 20 ноември в страната с пшеница са засети едва 9 203 000 дка, при 11 262 000 дка през 2013 г., което е с 18,3 на сто по-малко. Зимният ечемик е засят на 1 548 000 дка, при 1 958 000 дка през 2013 г. или с 20,9 на сто по-малко, показва анализът на МЗХ. Най-голямо е изоставането при ръжта - с близо 60 на сто, като културата е засята на едва 37 000 дка, при 86 000 дка през миналата година. Тритикале е засято на 87 000 дка, при 114 000 дка, или 23,7 на сто по-малко от предходната година. Зимната маслодайна рапица е на 1 561 000 дка, при 1 819 000 дка през 2013 г., или с 14,2 на сто по-малко.
Отчитайки тези данни експертите на МЗХ правят извода, че през настоящата година спрямо 2013 г. има забавяне на есенната сеитба, което те обясняват с продължителни и обилни валежи, довели до преовлажняване на почвата и възпрепятстване извършването на необходимите агротехнически мероприятия. Падналите валежи от дъжд и ранният сняг попречиха на стопаните да приключат със сеитбата на есенниците в оптималните срокове. Въпреки това при подходящи климатични условия се очаква да бъдат засети още площи с пшеница, оптимисти са експертите на МЗХ. Друга причина за забавянето на есенната сеитба според тях е по-късното освобождаване на площите със слънчоглед и царевица, които са предшественици на зимните житни култури. Заради късното засяване винаги могат да се очакват проблеми с площите и културите засети след оптималните срокове, което до висока степен зависи от агроклиматичните условия през есенно-зимния период. От аграрното министерство обаче уверяват, че засетите площи с есенници са достатъчни за осигуряване на зърнения баланс на страната и в определена степен за износа. От ведомството имат и амбицията парите за единица площ, от които земеделските стопани се нуждаят спешно предвид тежката селскостопанска година, да се платят още в края на януари 2015 г.
Източник: www.zemia-news.bg