Кирил Стоянов, МЗХ: Комасацията на земеделската земя се осъществява на доброволен принцип
За проблемите от разпокъсаността на земеделската земя в България и възможностите за окрупняването ѝ , Агенция „Фокус” разговаря с Кирил Стоянов, началник отдел „Държавен поземлен фонд и комасация” в Министерство на земеделието и храните.
Фокус: Според министър Танева, един от най-основните проблеми в земеделския сектор е разпокъсаността на земеделската земя. Защо е толкова необходима комасацията на земеделската земя и как трябва да бъде осъществяван този процес?
Кирил Стоянов: Според стратегията на Министерството на земеделието и храните, комасацията на земеделската земя ще се осъществява на доброволен принцип. Тъй като в продължение на 20 години министерството земеразделяше и все още негативите на това земеразделяне не са отминали, неможе да се приложи принудителен метод на комасация и тя ще се осъществява напълно доброволно.
Фокус: Какъв е средният размер на земеделските имоти в България, спрямо средния размер в останалите европейски държави?
Кирил Стоянов: Средният размер на земеделските имоти в България е 5,5 декара на имот. Ако вземем за пример Холандия, където е проведена цялостна комасация, почти всички стопанства са със среден размер около 400 и 500 декара и са разположени на едно място. Там, където е фермата или стопанството, са разположени и всички имоти от 400 и 500 декара.
Фокус: Как комасацията може да подобри производството и да намали разходите за управлението на земята?
Кирил Стоянов: Според някои изследвания, проведени в Австрия и Германия, посветени на това как трябва да изглежда един земеделски имот, за да е оптимално ползването му, е достигнато до експерименталния извод, че имотите трябва да са между 40 и 50 декара и да бъдат правоъгълни. Необходимо е съотношението на късата към дългата страна да е 1 към 5. Това е оптималният вариант за добро производство, защото тогава земеделската техника е най-икономична и имотът се обработва най-лесно. По този начин се достигат максимални добиви. Ако е над този размер, земеделското производство не става по-икономично, а под този размер, вече разходите за гориво и обработка са драстични. Още повече, че имотите трябва да са близко един до друг, а в България това не е така. При овощните насаждения, подходящата площ е между 20 и 30 декара, за да е оптимално производството.
Фокус: Отразява ли се окрупняването на земеделската земя на цената ѝ?
Кирил Стоянов: Във вече проведени проекти в България, видяхме, че цената на земята се повишава драстично. В един от пилотните ни проекти, след комасацията цената на земята се повиши почти 2 пъти. В някои места тя се повишава по-бавно, от гледна точка на това, че се намаляват транспортните и административните разходи, но във всички проекти се повишава цената на земята след комасационните процеси.
Фокус: Как трябва да се насърчава доброволната поземлена комасация за целите на земеделското производство?
Кирил Стоянов: Трябва да се правят много и чести информационни кампании, които да обясняват ползите на земеделците и собствениците на земя. В интерес на истината отдавна не е извършвана такава информационна кампания, въпреки че във всички села, където се стартират процедури, това е предвидено. Хубаво е и на други места да се извърши такава разяснителна кампания, в която да участват и експерти от Министерство на земеделието и храните и различните асоциации, които в състава си имат собственици на земя и земеделци.
Фокус: Според Вас има ли нужда от кодификация на земеделското законодателство?
Кирил Стоянов: Само ще отбележа, че в момента действат закони, които са реституционни по своя същност. Реституцията на земята почти приключи, дори сега останаха съвсем малко случаи за решаване. Това означава, че има нужда от нови и модерни закони, които да уредят поземлените отношения и това беше заявено няколко пъти и от министър Танева.
Източник: www.focus-news.net